ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА САПАРД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Националният план за развитие на земеделието и селските райони .(НПРЗСР) за периода 2000-2006год. по Програма САПАРД е основа за прилагане на Регламент на Съвета (ЕС) 1268/99 от 21 юни 1999 г. за помощта, която Общността отпуска за прилагането на мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки за членство в ЕС от Централна и Източна Европа в периода на подготовка за присъединяване. В съответствие с чл.1 на този Регламент помощта трябва да бъде използвана изключително за:

улесняване изпълнението на законодателството на ЕС по отношение на Общата Селскостопанска Политика (ОСП) и свързаната с нея политика, прилагана в други области;
решаване на приоритетни и специфични проблеми в процеса на устойчиво адаптиране на земеделския сектор и селските райони в страните – кандидатки.

Основните условия за стартирането на програма САПАРД са: одобрен от Европейската Комисия - Национален план за развитие на земеделието и селските райони, наличие на акредитирана разплащателна агенция както и подписани многогодишно и годишно финансово споразумение. В тази връзка през 1999 год. в Министерството на земеделието и горите бе разработен Национален план за развитие на земеделието и селските райони, който на базата на подробен социален и икономически секторен и програмен анализ, определи стратегията и приоритетите на земеделието в периода 2000-2006 год. НПРЗСР е в съответствие с трите основни правителствени документа: Партньорство за присъединяване, Национална програма за възприемане достиженията на европейското законодателство и Националния план за икономическо развитие.

НПРЗСР (2000-2006 год.) на Република България беше одобрен единодушно на 13 септември 2000год. на заседание на Комитета по управление на земеделски структури (Комитет СТАР) към ЕК като Програма за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 год. и нотифициран от страните членки на 20 октомври 2000год. С това на практика беше изпълнено първото задължително условие за стартиране на Програма САПАРД .

С акредитацията на ДФ”Земеделие” като Агенция по прилагане на Програма САПАРД на 15 май 2001 год., България изпълни и второто изискване на ЕК и отговори на условията за прилагане на програмата.

На 18 декември 2000 год. беше подписано Многогодишното финансово споразумение (МФС), а на 12 февруари 2001 год. – първото Годишно финансово споразумение по САПАРД между ЕК от страна на ЕО и Република България.

По този начин България отговори, на практика, на всички условия на Регламент Съвета (ЕС) 1268/99 и стана първата страна, която получи правото да управлява финансовите средства по програма САПАРД за периода 2000-2006 год.

От първи юни 2001год., с публикуването, в Държавен вестник, на наредбите за условията и реда за предоставяне на помощта по три от мерките на Програма САПАРД бе обявено и официалното стартиране на набирането на проекти по тези мерки.

От началото на прилагане на мерките от НПРЗСР до 31.12.2002 год. бяха предприети две изменения в НПРЗСР както следва:

С решение на ЕК от 21 май 2002 година бяха одобрени изменения, свързани с адаптиране на текстовете на мерките към финализираното Многогодишно финансово споразумение. Адаптирани бяха текстовете на мерките и към осъвремененото национално законодателство в областта на околната среда. Бяха направени промени във финансовите таблици на НПРЗСР.
Изменения, обсъдени и одобрени на заседание на Комитета за наблюдение по Програма САПАРД от 10 декември 2002 година и одобрени с решениена ЕК от 27 май 2003 год. Измененията са свързани както с промени в трите стартирали мерки (добавяне на нови сектори, промяна в максималната и минимална инвестиционна стойност, разширяване географски обхват на някои от мерките) така и с промени и допълнения в текстовете на 6 нови мерки и една подмярка от НПРЗСР.

1.1. Макроикономическо развитие

Тенденциите на стабилност в развитието на националната икономика за изминалите четири години се запазиха, въпреки забавянето на темповете на икономически растеж в почти всички региони на света.

Българската валута и финансовото състояние на кредитните институции запази своята стабилност. Запази се тенденцията на стабилност на лихвения процент.

Създаденият брутен вътрешен продукт (БВП) по предварителни данни за 2002 г. по пазарни цени е в размер на 16 527 млн. евро, като през периода се запазва тенденцията на нарастването му. Нараства и БВП на човек от населението, като стойността му на човек през 2002 година е 2 106,6 евро. Най-висок растеж е постигнат от индустриалния сектор и от сектора на услугите. Секторът “Селско и горско стопанство” регистрира ръст на брутната добавена стойност от 0,6% през 2002 год. и запазва най-малък структурен дял – 12,5%, като задържа очерталата се тенденция за постепенното му намаляване от 1997 г. до сега.

Селското стопанство беше сериозно засегнато от неблагоприятните климатични условия и пожари през последните две години. Освен обективните фактори, негативно влияние върху селскостопанското производство продължават да оказват общите икономически условия, имащи решаващо значение за неговото развитие - раздробената собственост върху земята, проблемите с достъпа до кредити, ниската инвестиционна активност.

Инвестициите в аграрния отрасъл, след нарастването им през 2000 г., отново бележат спад. В сектор “Селско, ловно и горско стопанство” направените инвестиции през 2002 г., като разходи за придобиване на материални дълготрайни активи и придобити материални дълготрайни активи, възлизат общо на 74,3 млн.евро.

Външнотърговското салдо за аграрния отрасъл за разглеждания период е положително. За 2001 год. възлиза на около 113,6 млн.евро, т.е на лице е намаление спрямо 2000 г, което е резултат от по-слабото нарастване на износа на селскостопански стоки (2.99%) спрямо увеличението на вноса с 14,84%.

Инфлацията в България в края на ноември 2002г. е 2,5%.

Равнището на безработица в страната, изразено като съотношение на безработните лица към икономически активните лица през периода 1998-2000 год., нараства. През 2002 год.равнището на безработица е 16,3 на сто и е по-ниско спрямо предходната година. Доходите на наетите бележат слабо нарастване.

Основните показатели, характеризиращи състоянието на икономиката на страната за периода 1998-2002 г. и мястото на аграрния отрасъл са показани в таблицата по-долу.

Таблица 1. Основни макроикономически показатели за периода 1998-2002 г.

	Показатели	1998 *	1999	2000	2001	2002**
1.	Брутен вътрешен продукт - млн.лв.	22 421	23 790	26 753	29 709	32 324
	БВП (млн. евро)	11 464	12 164	13 679	15 190	16 527
	Дял на брутната добавена стойност за селско и горско стопанство в брутната добавена стойност за икономиката като цяло	18,8 %	16,3 %	13,9 %	13,4 %	12,5 %
	Външнотърговско салдо (износ-внос) – млн.евро	26,6	-702	-732,2	-2 414	-2 346
	*В т.ч.* *Селско стопанство – млн. евро.* *Горско стопанство и риболов – млн. евро*	129,1 4,9	179,2 7,6	116,3 6,7	113,6
	Инвестиции в разходи за придобиване и придобити материални дълготрайни активи – млн.евро.	3 124,1	4 238,5	5 160,1	3 422,7	3 299,3
	*В т.ч.* *Инвестиции в аграрния сектор (селско, горско стопанство, лов и риболов)* – млн.евро	103,0	96,4	108,5	74,8	74,3
2.	Реален ръст на БВП	4,0%	2,3%	5,4%	4,1%	4,8%
3.	БВП на човек от населението- в евро	1 388,2	1 481,7	1 674,0	1 924,9	2 106,6
4.	Инфлация:- в края на периода	1,0%	6,2%	11,4%	4,8 %	2,5 % към месец ноември
5.	Равнище на безработицата към 31.12.	12,2%	16,0%	17,9%	17,3%	16,3%
6.	Средна годишна заплата на наетите за страната – евро	1 124,3	1 233,2	1 377,4	1 472,5	1 667,8
	*- в селско, горско и ловно стопанство - евро*	952,0	1 010,8	1 109,5	1 138,6	1 206,1
	*- в рибно стопанство -евро*	520,0	629,4	642,2	662,1	721,4

Източник: НСИ и собствени изчисления на МЗГ
* Стойностите в левове за 1998 г. са деноминирани.

** Данните за 2002 год. са предварителни

1.2. Население

Населението на страната намалява. По данни от преброяването, проведено през 2001 год., то е 7 974 хил., което е с 256 хил. по-малко спрямо населението през 1998 год. Намалява и населението в селските и изостаналите селски райони през 2000 год. спрямо 1998 г. По-значително това намаление е в изостаналите селски райони – 10,7%, докато в селските райони то е 1,5%.

Таблица 2. Разпределение на населението в България

	Население (хил.)		Гъстота на населението
	1998	2000*	1998	2000*
България	8,230.4	8,149.5	74,2	73,4
Селски райони	3,612.8	3,558.8	40,0	39,4
Изостанали селски райони	1,088.9	972.4	37,4	36,0

Източник:Данните са изготвени въз основа на информация от НСИ и НЦТРЖП

* предварителни данни

Фигура 1. Население в страната, селските и изостаналите селски райони

1.3. Държавна политика

1.3.1. Преговори с ЕС

Официално България предаде своята позиция за преговори по Глава “Земеделие” в началото на юли 2001 г. и тя беше регистрирана като официален документ на Конференцията за присъединяване, проведена на 6 юли 2001г. На 21 март 2002г., на Конференцията за присъединяване на България към ЕС на ниво заместник-министри, главата беше отворена за преговори. През Октомври 2002 г., България официално предостави исканата информация в Общата позиция на ЕС.

В изпълнение на приетите от Правителството срокове в Стратегията и плана за ускоряване на преговорния процес с ЕС, в края на 2002г. беше затворена частта по ветеринарни и фитосанитарни въпроси от глава 7 “Земеделие”.

България възнамерява да приключи преговорите по втората част от главата - ОСП и политика по развитие на селските райони - най-късно в началото на 2004 г. и главата да бъде изцяло затворена.

1.3.2 Промени в законодателството

В позицията за преговори Р. България е поела ангажимента да приведе националното си законодателство, в областта на земеделието, в съответствие с правото на ЕС - до 2005 г.

В периода 1999-2002 г. бяха приети редица закони и подзаконови нормативни актове, които са хармонизирани със законодателството на ЕС:

Със Закон за ветеринарномедицинската дейност и наредбите по неговото прилагане беше въведена основната част от ветеринарното законодателство на ЕС. Актовете свързани със селекцията и репродукцията в животновъдството бяха хармонизирани чрез Закона за животновъдството и наредбите по неговото прилагане.
Директивите на ЕС във фитосанитарната област бяха транспонирани в българското законодателство със Закона за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Законодателството на ЕС, свързано със семената и посадъчния материал, е отразено в Закон за посевния и посадъчния материал, а законодателството, което се отнася до храненето на животните, е въведено изцяло със Закон за фуражите и наредбите по неговото прилагане.
Законът за подпомагане на земеделските производители представлява законова рамка, която позволява прилагането на мерки и елементи на ОСП, свързани с подпомагането на земеделските производители в предприсъединителния период. Той е законовата база за прилагане на програма САПАРД. Въз основа на него са издадени и ще бъдат издавани наредбите уреждащи прилагането на отделните мерки по програмата. В закона са заложени и други елементи на ОСП – интервенция на пазара, изплащане на експортни субсидии, стандарти за качество, изплащане на помощи за производители. По някои от тези мерки ще бъдат издадени наредби за тяхното прилагане.
Със Закона за виното и спиртните напитки и наредбите за неговото прилагане българското законодателство е хармонизирано с европейското в сектора “Вино и спиртни напитки”.
В Закона за тютюна и тютюневите изделия са отразени елементи от ООП на този продукт.
В българското законодателство са въведени и други елементи на ОСП – уредени са биологичното производство на растителни и животински продукти и храни, контролът за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, предлагането на пазара на яйца, системата за наблюдение на цените на месото и класификация на кланичните трупове и др.

В периода до присъединяване на страната към ЕС, в областта на законодателството трябва да бъдат изпълнени две главни задачи:

1. Пълно хармонизиране на ветеринарното и фитосанитарното законодателство на страната с актовете на Общността. Изпълнението на тази задача включва и въвеждане на новите директиви на ЕС.

2. Приемане на законодателство, което създава условия за изграждане на необходимия административен капацитет и пилотно прилагане на елементите на ОСП. В тази насока най-важно значение ще има законодателството, свързано с изграждането на Разплащателна и Интервенционна агенция на страната и на други административни структури, които ще позволят достъп до финансиране от фондовете на Европейския Съюз, веднага след присъединяване.

1.3.3 Държавна политика в аграрния отрасъл

През 2002 г. бе разработена Стратегия за финансово подпомагане на развитието на земеделието и селските райони за периода 2003 –2006 г. В основата на тази стратегия са заложени няколко определящи принципи:

Осигуряване на необходимото съответствие на развитието и финансовото подпомагане на българското селско стопанство с Общата аграрна политика на ЕС;
Насочване на финансовото подпомагане, чрез дейността на ДФ”Земеделие”, за реализиране целите и задачите по Националния план за развитие на земеделието и селските райони (НПРЗСР) през периода 2000-2006г;
Интегриране, в единен механизъм, на всички ресурси и финансови инструменти и осигуряване на необходимото взаимодействие между тях.

Стратегията за подпомагане е изградена на базата на четири основни типа финансови инструменти: инвестиционно кредитиране, инвестиционно субсидиране, текущо субсидиране, вкл. експортно субсидиране и интервениране на пазарите на земеделски продукти .

Чрез инвестиционното кредитиране ще се осигури ресурс за дългосрочно кредитиране на инвестиции в земеделски стопанства в преработването на земеделска продукция и развитие на селата и селските райони.

Чрез инвестиционното субсидиране ще се подпомагат инвестиции в земеделски стопанства и преработватели на земеделска продукция, с оглед преодоляване на технологичната изостаналост и високата цена на инвестициите в нови машини, съоръжения и технологии.

Като начален етап на прилагане на новата стратегия се предлагат следните сектори за финансово подпомагане чрез преки субсидии през 2003 г. :

Зърнопроизводство – помощта ще се определя за декар реално засята площ и ще се предоставя само за качествено зърно (с възможност за диференция).
Семепроизводство за зърнени култури – ще се субсидира само за реално продадени качествени семена, при поемане на договорен ангажимент от семепроизводителите относно цените за реализация.
Млекопроизводство – ще се подпомага само предадено качествено мляко (краве, биволско и овче) за преработване.
Животновъдство – ще се субсидира за брой животни (при изискване за минимален брой от съответните видове) и при спазване на установени хигиенни и санитарни изисквания и условия за отглеждане.
Създаване на трайни насаждения – ще се подпомагат само нови насаждения до периода на плододаване, с диференциране на помощта по видове и региони.
Зеленчукопроизводство - за произведена и предадена за преработка качествена продукция.

През следващата година инвестиционното кредитиране трябва да съдейства преимуществено за постигането на 2 основни цели:

увеличаване капацитета за използване на помощта по програма САПАРД;
подпомагане на дребни и средни земеделски стопани с оглед улесняване на достъпа им до прякото субсидиране по количествени и качествени параметри.

Дългосрочното кредитиране ще се осъществява по инвестиционни програми за растениевъдство, животновъдство, селскостопанска техника, преработка на земеделски продукти, алтернативни дейности в селата и развитие на селските райони, съобразени с мерките от Националния план за развитие на земеделието и селските райони.

В проектобюджета за 2003 г. на ДФ “Земеделие” са предвидени следните разходи:

за инвестиционно кредитиране – 100 000 000 лева (51.128 млн.Евро);
инвестиционно субсидиране –5 700 000 лева (2.914 млн.Евро);
текущо субсидиране – 33 350 000 лева (17.052 млн.Евро).

2. Оценка на постигнатия напредък по отношение на поставените цели по прилаганите мерки

2.1. Общ преглед

Основните принципи на помощта по САПАРД са заложени в Регламент 1268/99 от 21 юни 1999 г. за помощта, която Общността ще отпусне за прилагането на мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки за членство в ЕС от Централна и Източна Европа в периода на подготовка за присъединяване. В съответствие с чл.2 на Регламента помощта трябва да бъде използвана изключително за:

а) улесняване изпълнението на законодателството на ЕС по отношение на Общата Селскостопанска Политика (ОСП) и свързаната с нея политика, прилагана в други области;

б) решаване на приоритетни и специфични проблеми в процеса на устойчиво адаптиране на земеделския сектор и селските райони в страните –кандидатки.

Стратегията, целите и мерките за постигане устойчиво развитие на земеделието и селските райони в България са дефинирани в Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2000-2006, изготвен от Министерството на земеделието и горите. Планът беше приет на заседанието на комитета СТАР към ЕК на 13 септември 2000г. и одобрен с решение на Комисията от 20 октомври 2000г.

В Българския национален план за развитие на земеделието и селските райони (БНПРЗСР) са дефинирани следните две основни цели:

1. Развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор, чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти.

2. Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и създаване на необходимата инфраструктура.

В БНПРЗСР са разработени 11 мерки и една подмярка, с прилагането на които се цели постигане на заложените в Националния план приоритети и цели. Мерките се прилагат от Агенция САПАРД, която на 15.05.2001г., получи акредитация от страна на Европейската Комисия за прилагането на три мерки от Националния план за развитие на земеделието и селските райони (НПРЗСР). Практическото прилагане на тези мерки започна след 01 юни, 2001 год. Стартиралите мерки са както следва:

Мярка 1.1 “Инвестиции в земеделски стопанства;”
Мярка 1.2 “Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти”;
Мярка 2.1 “Развитие и диверсификация на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи”.

2.2. Оценка на прилагането – по мерки и в регионален аспект. На фигурата по-долу е показано развитието на одобрените инвестиционни разходи по проекти на Програма САПАРД, след стартирането й до края на отчетния период –31.12.2002 г.

Фигура 2. Размер на одобрените от Комисии за избор на проекти инвестиции по мерки за периода 01.06.2001г. – 31.12.2002г.

Както показва тренда на графиката, размерът на одобрените инвестиционни разходи нараства във времето, което се дължи на натрупания опит в прилагането на мерките.

Фигура 3. Одобрени, отхвърлени и изпълнени проекти (по мерки) за периода 01.06.2001г. – 31.12.2002 г

Видно от фиг. 3, за периода 1 юни 2001–31 декември 2002 год., одобрените по мярка “Инвестиции в земеделски стопанства” проекти са 205 (69% от общия брой проекти) на стойност 87 663 870,00 лв.(41,5% от стойността на всички проекти). Размерът на финансовата помощ на Общността, одобрена от Агенция САПАРД е 32 833 980,20 лв. Средният размер на одобрените инвестиционни разходи по мярка “Инвестиции в земеделски стопанства” е 427 628,63 лв.

По мярка “Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти” одобрените проекти са 65 ( 22% от общия брой проекти ) на стойност 116 039 678,91 лв.( 55,0% от стойността на всички проекти ). Средният размер на одобрените инвестиционни разходи по мярка “Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти” е 1 785 225,83 лв.

По мярка “Развитие и диверсификация на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи” одобрените проекти са 28 ( 9% от общия брой проекти ) на стойност 7 308 673,31 лв. (3,5% от стойността на всички проекти). Средният размер на одобрените инвестиционни разходи по мярката е 261 024,05 лв.

На фигурата по-долу е показано регионалното разпределението на одобрените за отчетния период инвестиции по акредитираните мерки от Програмата.

Фигура 4. Разпределение на одобрената помощ по мерки и по региони за периода 01.06.2001г. – 31.12.2002г.

Според данните на фиг.4, общо по трите мерки, най-голям е размерът на одобрените инвестиционни разходи за област Пловдив – 14,8%, следва област Бургас -9,9% и област Стара Загора -9,8%.

По мярка “Инвестиции в земеделски стопанства” най-голям е размерът на одобрените инвестиционни разходи за област Силистра - 9,5% от общата стойност по мярката, следва област Стара Загора - 9,4% и област Бургас - 9,2%.

По мярка “Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти” най-голям е размерът на одобрените инвестиционни разходи за област Пловдив - 23% от общата стойност по мярката, следва област Бургас -14,7% и област Стара Загора -10,8%.

Географския обхват по мярка “Развитие и диверсификация на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи” включва 230 общини (от общо 263 общини в България), които са определени в НПРЗСР като селски райони. Те са разположени на територията на 27 от общо 28 области (без София-град). Трите области на страната, на чиято територия са концентрирани най-много одобрени инвестиционни разходи по мярката са: Бургас, Ловеч и София – област, със съответно 16,8%, 10,8%, 10% от общо договорираните инвестиционни разходи. На територията на 10 области, разположени предимно в Северна България, няма договорирани проекти по мярката за отчетния период.

2.3. Степен на постигане на целите по мерки Мярка 1.1 “Инвестиции в земеделски стопанства”

Крайната цел на мярката е подобряване на приходите от земеделска дейност, както и на условията на живот и труд на земеделските производители и по-добро използване на човешките ресурси.

Подкрепяните по мярката инвестиции допринасят за : повишаване качеството на продуктите; намаляване на производствените разходи и повишаване на конкурентноспособността и ефективността на земеделските стопанства; подобряване на хигиенните условия и опазване здравето на животните, с цел достигане на изискванията на ЕС; спазване на фитосанитарните изисквания при отглеждане на трайни насаждения; модернизиране на производството; контрол върху замърсяването на околната среда от земеделските стопанства.

Мярката включва подкрепа на частни инвестиции в следните сектори: млекопроизводство, месопроизводство, плодове и зеленчуци, лозя. В таблицата по-долу са представени броят и стойността на одобрените и изплатени проекти по сектори.

Сектор	Брой проекти		Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	Изплатени проекти
Сектор	одоб-рени	изпла-тени	Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	извършени допустими разходи (лв.)	субсидия (лв.)
Мляко	4	1	2 108 892	199 600	99 800
Месо	16	4	13 702 320	3 724 724	1 862 362
плодове и зеленчуци	38	5	12 060 972	1 576 700	788 350
зърнени култури, етерично-маслени, многогодишни лечебни, тютюн, памук	147	79	59 791 686	31 829 296	15 914 648
Общо	205	89	87 663 870	37 330 320	18 665 160

Забележка: Разделението между секторите в определена степен е условно, защото има проекти с одобрени инвестиции едновременно по няколко сектора.

Видно от посочените данни, най-голям е броят на одобрените и изплатени проекти в сектор “зърнени култури, етерично-маслени, многогодишни лечебни растения, тютюн и памук”. Това са основно проекти свързани със закупуване на специализирана земеделска техника, което води до модернизиране на производството.

Следващи по размер на одобрени инвестиционни разходи и изплатените субсидии за завършени проекти са инвестициите в сектор месо и те са свързани с подобряване на хигиенните условия и опазване здравето на животните, с цел достигане на изискванията на ЕС.

Трети по одобрени инвестиционни разходи и размер на изплатени субсидии за завършени проекти е сектор плодове и зеленчуци. Това са инвестиции свързани със спазване на фитосанитарните изисквания при отглеждане на трайни насаждения.

Най-малко са одобрените инвестиционни разходи и изплатени субсидии в сектор мляко.

Мярка 1.2. “Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти”

Крайната цел на мярката е да подпомогне подобряването и рационализацията на преработката и маркетинга на селскостопанските и рибни продукти.

По мярката се отпускат инвестиции, които допринасят за: подпомагане на подобряване на качеството, представянето и опаковката на продуктите; подпомагане внедряването на нови технологии, свързани със защитата на околната среда; подобряване на качествените и здравни изисквания; достигане на европейските стандарти и изисквания; насърчаване по-доброто използване на суб-продуктите, особено чрез обработка на отпадъците; разширяване на складовия капацитет. Информация за одобрените и изпълнени проекти по мярката, с оглед на тяхната основна цел, за отчетния период е дадена в таблицата 4. Най-голям е броя на завършените проекти, свързани с приспособяване на предприятията към изискванията на ЕС за хигиена и качество на храните.

Цел	Брой проекти
Цел	Одобрени	Изплатени
Приспособяване на предприятията към стандартите на ЕС за хигиена и качество на храната	12	5
Подобряване или рационализиране на начините за преработка	22	4
Разширяване на складовия капацитет	3	1
Подобряване на представянето и подготовката на продуктите за пазара	8	0
Насърчаване на преработването или елиминирането на суб-продуктите или производствените отпадъците	2	0
Прилагане на технологии за нови продукти и съвременно пакетиране	18	3
Общо	65	13

Забележка: разпределението по цели в известна степен е условно, защото проектите обикновено имат по няколко цели

Мярка 1.2 “Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти” включва подкрепа на частни инвестиции в сектори вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и риба и рибни продукти. В таблицата по-долу са представени броят и стойността на одобрените и изплатени проекти по сектори.

Сектор	Брой проекти		Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	Изплатени проекти
Сектор	одоб-рени	изпла-тени	Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	извършени допустими разходи (лв.)	субсидия (лв.)
вино	10	3	18 699 403	6 779 431	3 389 716
плодове и зеленчуци	19	4	30 275 604	3 542 384	1 771 192
мляко и млечни продукти	7	1	12 154 736	1 459 381	729 690
Месо	24	5	45 495 829	6 933 966	3 466 983
риба и рибни продукти	5	0	9 414 107	0	0,00
Общо	65	13	116 039 679	18 715 162	9 357 581

Видно от посочените данни, най-голям е броят на одобрените и изплатени проекти в сектор “месо”. Следващи по размер на одобрени инвестиционни разходи и брой на одобрените и изплатените проекти е сектор “плодове и зеленчуци”. Трети по одобрени инвестиционни разходи и брой на одобрените и изплатените проекти е сектор плодове и зеленчуци. Най-малко са одобрените инвестиционни разходи и проекти в сектор риба и рибни продукти.

Мярка 2.1 “Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи”

Главната цел на мярката е подпомагане на интегрираното развитие на селските общности, чрез осигуряването на подкрепа за разнообразяване/подсилване на икономическите дейности на местните земеделските производители, които в последствие могат да работят в сътрудничество към постигането на общи интегрирани цели (напр. интегриране на дейностите по селски туризъм /местно занаятчийство и агроиндустрия/ коневъдство и т.н. Дейностите по мярката водят до по-пълно използване и по-добро опазване на местния природен и културно-исторически потенциал, същевременно намалявайки безработицата и увеличавайки общите приходи в селските семейства. Това в дългосрочен аспект цели намаляване обезлюдяването на селските райони, и по-благоприятно повлияване върху местната околна среда.

Мярката включва подкрепа на частни инвестиции в следните сектори: селски туризъм, местно занаятчийство и агроиндустрия, дървообработване и биогорива, бубарство, пчеларство, коневъдство, аквакултури, гъбопроизводство, преработка на етерично-маслени култури, билки и гъби.

В таблицата по-долу са представени броя и стойността на одобрените и изплатени проекти по отделните сектори на мярката за периода 1.06.01-12.12.2002 г.

Таблица 6. Мярка “Развитие и диверсификация на икономическите дейности” – брой и стойност на одобрените и изплатени проекти по сектори

Сектор	Брой проекти		Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	Изплатени проекти
Сектор	одоб-рени	изпла-тени	Одобрени инвестиционни разходи (лв.)	извършени допустими разходи (лв.)	субсидия (лв.)
Селски туризъм	12	1	3 329 696	318 260	159 130,08
Местно занаятчийство и агроиндустрия	1	0	35 751	0	0,00
Дървообработване и биогорива	5	1	1 549 934	199 131	99 565,48
Бубарство	0	0	0	0	0,00
Пчеларство	3	1	650 754	2 583	1 291,50
Коневъдство	0	0	0	0	0,00
Аквакултури	3	0	960 536	0	0,00
Гъбопроизводство	2	1	434 496	150 260	75 130,16
Преработка на етерично-маслени култури, билки и гъби	2	0	347 506	0.00	0,00
Общо	28	4	7 308 673	670 234	335 117

Видно от посочените данни, най-голям е броят на одобрените проекти в сектор “селски туризъм”, в който са съсредоточени и над 45% от договорираните инвестиции по мярката. Това са основно проекти свързани със създаването на бази за настаняване на туристи, като в резултат ще бъдат новосъздадени над 200 легла. Създаването на тази леглова база ще позволи по-дългосрочен туристически престой на територията на съответното населено място, като ще се увеличат не само директните приходи на занимаващите се със подкрепяната дейност, но и на останалите местни бизнеси, свързани с производството на земеделски суровини или храни, на занаятчийски изделия, или такива предоставящи други туристически услуги и атракции.

Сравнително добре се развива и изпълнението на мярката по сектор “дървообработване и горива”, където са били одобрени за подкрепа предприятия с общ преработвателен обем от 39 9320 м³дървесина. Подкрепата на проекти в сектора означава не само допълнителни доходи за развиващите дейността, но и откриването на нови работни места и намаляването на местната безработица.

Най-слабо се представят секторите “бубарство” и “коневъдство”, по които няма нито един кандидатствал проект за периода. Сред причините за липсата на проекти са недостатъчната информираност на потенциалните кандидати и липсата на достъп до съответните кредити (поради невъзможността да се предоставят адекватни обезпечения).

3. Мерки (дейности) за подобряване прилагането на Програма САПАРД

3.1. Дейности, свързани с работата на Управителния орган на Програмата

Управителният орган на Програма САПАРД (УО) е отговорен за ефективността и коректността на управление на програмата. Той контролира създаването на система за набиране на надеждна финансова и статистическа информация по изпълнението на програмата. Отговаря за изготвянето на годишните и заключителни доклади за изпълнение на Програмата. Отговаря за организацията по изпълнение на междинната и окончателна оценки на Програмата. Управителният орган на Програма САПАРД в Р България е Управителният съвет на ДФЗ. Съгласно чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Управителният съвет се състои от 9 члена. Министърът на земеделието и горите е негов председател. Той назначава четири от членовете на УО и останалите четирима членове се назначават по предложение на Министъра на финансите, Министъра на икономиката, Министъра на околната среда и водите и Министъра на труда и социалните грижи.

През периода юни 2001 - декември 2002 г. Управителният орган на Агенция САПАРД е провел 18 заседания, на които са взимани решения, свързани с подобряване прилагането на Програма САПАРД. На всяко заседание Агенция САПАРД информира УО за прогреса в изпълнението на програма САПАРД за текущия период. Решенията на УО, свързани с предприемане на мерки за подобряване прилагането на Програма САПАРД могат най-общо да бъдат групирани в следните направления:

Решения свързани с подобряване на административния капацитет на Агенция САПАРД:

Тези решения се отнасят до:

увеличаване числеността [1] на Агенция САПАРД с 30 щатни бройки през 2002 с оглед ресурсното осигуряване стартирането на новите мерки от НПРЗС и в съответствие с МФС (заседание на 16.10.01);
обучение на служителите на Агенцията от отдел “Вътрешен Одит” за получаване на сертификат CIA (заседание на 20.12.01);
одобряване на финансовите и технически параметри по договор за разработка на специализиран софтуер за нуждите на програма САПАРД(заседания на 29.11.01 и 20.12.01);