1. Структура на Националното управление по горите (НУГ), неговите органи и поделения

В резултат на проведената структурна реформа в периода 1999-2002 г., структурата на Националното управление по горите придоби следния вид:

Национално управление по горите

• Дирекция “Административно-правно и информационно обслужване финансово-стопански дейности” Ø Отдел “Правно-нормативно обслужване и управление на собствеността”
  • Отдел “Финансово-стопански дейности”
  • Отдел “Информационно обслужване и връзки с обществеността”
    
• Дирекция “Горско стопанство"
  • Отдел “Стопанисване и защита”
  • Отдел “Възобновяване на горите, борба с ерозията и научно обслужване на горите”
  • Отдел “Устройство и кадастър на горите и промени в горския фонд”
  • Отдел “Информационно обслужване и връзки с обществеността”
    
• Дирекция “Управление на горските и ловни ресурси и икономическа политика”
  • Отдел “Икономическа политика”
  • Отдел “Ползвания от горите и маркетинг”
  • Отдел “Охрана”
  • Отдел “Ловно и рибно стопанство”

1. Регионални управления на горите – 16 броя
2. Държавни лесничейства – 143 бр.
3. Държавни дивечовъдни станции – 37 бр.

1. Горски семеконтролни станции – 2 бр.
2. Лесозащитни станции – 3 бр.
3. Опитни станции – 2 бр.
4. Дирекции на природни паркове – 9 бр.
5. Тополово стопанство
6. Редакция на списание “Гора”
7. Дирекция “Информационно-разплащателни сметки и одит”
8. Национална научно-изследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча
   

2. Залесяване и борба с ерозията

2.1 Семесъбиране и семедобив
Основен приоритет в семесъбирането през 2001-2002 г. отново бе даден на събиране на семена за производство на посадъчен материал за залесяване с широколистни дървесни видове от местен произход, за които се счита, че са най-подходящи за създаване на устойчиви горски култури. Едва 1,3% от събирането и добива на семена за 2001 г. се пада на иглолистните видове.
Във връзка с необходимостта от възстановяване на засегнатите от пожари и съхнене гори, особено внимание се отделя на събирането на дъбов жълъд, въпреки нередовното и слабо семеносене през последните години.
През 2001 г. се наблюдава увеличаване на видовото разнообразие в сравнение с предходните години. Също така се отчита и повишен интерес към екзотите и интродуцираните видове.

2.2 Производство на фиданки в държавните горски разсадници
През 2001 г. и 2002 г. производството на посадъчен материал се осъществява в 239 бр. горски разсадници, на обща площ от 1 883,5 ха. През вегетационния период 2000-2001 г. са произведени общо 78,4 млн. бр. фиданки, от които 39 млн. бр. от иглолистни видове, 38,9 млн. бр. от широколистни видове и 0,5 млн.бр. фиданки от храстови видове.
Фиданките ще бъдат използвани за залесяване в Държавния горски фонд (ДГФ), за подпомагане на други собственици на гори, за екологични цели и малка част за продажба с търговски цели.

2.3 Залесяване
Залесяванията през 2001 г. бяха насочени към възстановяване на унищожените гори от пожари, съхнене и ветровали, подпомагане естественото възобновяване в изредени и с влошено състояние насаждения и култури. Залесени са 5 031,2 хектара нови гори като е даден приоритет на местните широколистни видове.
През пролетта на 2002 г. са залесени 5 665,6 ха, като се предвижда до края на годината залесените площи да достигнат 10 000 ха.
В следващите години се очертава тенденция на увеличаване на залесяването поради необходимостта от усвояване на опожарените през последните години площи.

2.4 Борба с ерозията
Борбата с ерозията се осъществява чрез строеж на леки укрепителни съоръжения (каменни прагчета, габиони, клейонажи, задръствания и брегови плетчета) баражи и противоерозионни залесявания, които през 2001 г. са били 47 куб. м.
През втората половина на 2002 г. е предвидено строителство, с общ обем от 320 куб. м., колкото се предвижда и за 2003 г.

Таблица V.1
Дейности в областта на залесяването, горските разсадници и борба с ерозията

Източник: НУГ

3. Управление и стопанисване на горите и земите от горски фонд
3.1 Устройство на горите и земите от горския фонд

Общата площ на горския фонд към 31.12.2001 г. е 3 980 032 ха, от които: иглолистни - 1 294 514 ха; широколистни, високостъблени – 779 035 ха; за реконструкция - 762 424 ха; издънкови, за превръщане в семенни – 995 293 ха и нискостъблени – 148 766 ха.
Общият запас на горите е 526 063 147 куб. м. стояща маса.
Предвиденото годишно ползване по лесоустройствени проекти е 7 199 387 куб. м. стояща маса, или 1,37% от общия запас.
През 2001 г. е реализирано ползване в размер на 4 133 905 куб.м. стояща маса, което е 57,42% от предвиденото по лесоустройствени проекти.
През 2001 г. са приети 21 лесоустройствени проекта, изработени през 2000/2001 г., на площ 385 797 ха.
За устройство на гори и земи от горския фонд, през първото шестмесечие на 2002 г. са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки за изработване на 20 държавни лесничейства и държавни дивечовъдни станции.
До края на 2002 г. предстои приемането на 22 лесоустройствени проекти, изработени през 2001/2002 г.


3.2. Стопанисване и ползване от горите
Основно, лесовъдската дейност при стопанисване и ползване на горите е свързана с извеждането на лесовъдски системни сечи, които осигуряват естественото семенно и вегетативно възобновяване на зрелите дървостои при тяхното ползване, отгледни сечи и санитарни сечи в младите, средновъзрастни и дозряващи насаждения и култури - за подобряване общото им здравословно състояние и увеличаване на тяхната продуктивност и устойчивост. Провеждането на тази дейност осигурява съхраняване, развитие и обогатяване на горските екосистеми и биологичното разнообразие в тях и реализира предвиденото с лесоустройствените проекти ползване, а с това и на заложените в тях екологически, икономически и социални показатели.
Стопанисването на горите обхваща залесена площ от 3 398,3 хил. ха, с общ дървесен запас – 526 063,1 хил. куб. метра, при среден прираст 4,03 куб.м на един хектар, с 0,9 % действително ползване от общия дървесен запас и 33,8 % от средния годишен прираст.
Ползване от горите
Разпределението на площта на изведените възобновителни и отгледни сечи в горите от горския фонд (ГФ) през 2001 г. и очакваното изпълнение през 2002 г. спрямо предвидените с лесоустройствените проекти (ЛУП) площи, в хектари е дадено в Таблица V.2.
Таблица V.2 Разпределение на площта на изведените възобновителни и отгледни сечи в горите от горския фонд (ГФ) през 2001 г. и очакваното изпълнение през 2002 година спрямо предвидените с лесоустройствените проекти (ЛУП) площи
(ха)

Източник:НУГ

В изпълнение на предвиденото средно годишно ползване по ЛУП, за 2002 г. в Държавния горски фонд е комплектован лесосечен фонд, в размер на 4 517 хил. куб. м стоящо.
Общо комплектованият лесосечен фонд, спрямо предвиденото средногодишно ползване по лесоустройствени проекти, представлява 62,7%.
Технологичният порядък при организиране на ползването от горите е установен с Наредба за ползване на дървесината от горите, като спазването на постановките в нея са задължение на всички ползватели.

Стопанисване на горите
Провеждането на горскостопанските мероприятия са съобразени с критериите и принципите за устойчиво стопанисване на горите, заложени в Правилника за сечите в горите на Р България.
През 2002 г. са планирани да се изведат отгледни сечи за регулиране на дървесния състав и подобряване на растежните условия общо върху площ от 53 844,2 ха или 47,1% от предвидените по лесоустройствени проекти площи. От тях върху 38 356,5 ха са планувани отгледни сечи в млади и средновъзрастни насаждения и горски култури до 40-годишна възраст, като сечите без материален добив са върху 8 304,2 ха.
За първото полугодие са изведени осветления върху 283,4 ха, което е 5,0% изпълнение на разчета за годината и прочистки без материален добив върху 528,5 ха, което е 20,0% изпълнение на разчета.
Общо изпълнението на отгледните сечи в млади насаждения и горски култури до 40-годишна възраст за полугодието е 10,7% спрямо разчета и 4,7% спрямо ЛУП.
Значителното изоставане на отгледните сечи, в т.ч. осветленията и прочистките спрямо предвижданията на лесоустройствените проекти е в резултат от пренасочване усилията на държавните лесничейства да организират провеждането с предимство на санитарни сечи върху значителни площи опожарени, съхнещи и повредени от стихийни природни бедствия насаждения и горски култури. Негативно влияние оказва нестабилния пазар за добитата от отгледни сечи дървесина, както и недостатъчните финансови средства за строителството на горски пътища и при това в условията на ограничаване и спиране на ползването в площи с възстановена собственост или с открита процедура по възстановяване на собствеността в горите и земите от горския фонд.
През 2002 г. са планирани да се изведат санитарни сечи върху 20 057 ха, което е 127,6% спрямо предвиденото по лесоустройствени проекти, а за шестте месеца са изведени общо 3 406 ха или 17,0% спрямо разчета.
При планувани 1 510,3 ха селекционни сечи в горски семепроизводстнени насаждения, до сега такива са проведени върху площ от 255,5 хектара.
С оглед осигуряване на естественото възобновяване в зрелите насаждения е предвидено средно годишно да се ограждат 200,0 ха възобновителни участъци. Планувани са общо за годината 285,2 ха , а са оградени 37,7 хектара.
Извършено е подпомагане на естественото възобновяване върху площ от 198,0 ха при разчет за годината 2 069,9 ха или 9,6% изпълнение.
През полугодието е извършено кастрене на стоящи дървета за формиране на качествена дървесина върху 1145,1 ха при планувани 2 116,2 ха или изпълнение е 54,1%.
За провеждане на горскостопанските мероприятия са планирани финансови средства, в размер общо на 5 014 хил. лв., от които до сега са осигурени и усвоени 598 хил. лева, т.е. – 11,9%.

4.Охрана на горите

Непосредствената охрана се извършва от 2 698 горски стражари, от които 2 127 са на охранителни участъци /ОУ/, 457 служители са подвижна горска стража /ПГС/ към РУГ, държавните лесничейства /ДЛ/, държавните дивечовъдни стопанства /ДДС/, 114 служители са на контролни горски пунктове /КГП/. За охраната на ловните територии, чиято площ е над 10,3 милиона ха, включително и ГФ, освен горските стражари в ДДС са назначени и 38 ловни стражари.
С цел ограничаване на нарушенията, ръководството на МЗГ и НУГ включиха охраната на горите в приоритетите на своята дейност, като усилията се насочиха не само към констатиране на нарушенията и разкриването на извършителите им, а най-вече към преодоляване на проблемите, водещи до разграбването на българските природни ресурси.
Изключително силен тласък за разгръщането на мащабна дейност по спазване на законността при ползването, преработката и търговията с горските, дивечовите и рибни ресурси даде приетата План - програма за дългосрочна съвместна работа на държавните органи и местната власт, съгласувана с няколко министерства и утвърдена от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи. В нейното изпълнение са включени представители на редица институции. Целта на тези съвместни действия е да се противодейства на организираната престъпност в горите, като се пресекат каналите за трафик на незаконно добита дървесина и се установят техните организатори.
В резултат на цялостната дейност на служителите по горите, през първото полугодие на 2002 г. са разкрити и са съставени актове за 12 552 нарушения , което е с 1 249 акта повече от шестмесечието на 2001 г. До края на отчетния период са издадени 11 587 наказателни постановления /НП/. Наложените с тях глоби, обезщетения и имуществени санкции са на обща стойност 2 476 800 лв. За същия период на миналата година са издадени 1 224 НП по-малко, но наложените с тях глоби са с 239 300 лв. повече. Обжалваните в съда НП са 627 бр., а отменените - 72 бр., което съставлява съответно 5,4% и 0,6% от издадените. Тези данни не потвърждават разпространеното мнение, че голяма част от постановленията се отменят. Събраните суми по влезли в сила НП са в размер на 120 500 лв., което съставлява 4,87% от наложените. Вече са налице първите резултати от съвместната дейност с АДВ, като в РУГ - гр. Смолян, е постигната събираемост от 34%.
По отделните закони, съставените актове през първото полугодие на 2002 г., сравнени със същия период на 2001 г., са както следва :

1. По Закона за горите /ЗГ/ са съставени 11 721 акта – с 1 522 акта повече. Около 88% от актовете са за сеч и извоз на незаконна дървесина;
2. По Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ – 257 бр. – със 102 акта по-малко;
3. По Закона за рибарството и аквакултурите – 432 бр. – с 50 акта повече;
4. По други закони – 142 бр. – с 41 акта по-малко.

Източник: НУГ

5. Предпазване на горите от пожари и възстановяване на щетите от тях.

Общият брой на пожарите за първите 6 месеца на 2002 г. е 347, от които поради небрежност – 106 бр., умишлено причинени – 8 бр., естествени – 4 бр., и за 229 бр. от пожарите причините са неизвестни. От тези 229 бр. повечето са поради безотговорност на земеделските стопани при палене на стърнища и растителни остатъци, което предизвиква сериозни забележки към наложената пълна забрана за паленето им.
Опожарената площ е 6 335,9 ха, в т. ч. от върхов пожар бяха засегнати 886,8 ха. От низов пожар са засегнати 5 449,1 ха. Опожарената иглолистна растителност възлиза на 598,3 ха, широколистна – 4 403,6 ха, смесена – 775,1 ха и незалесени площи – треви и мъртва горска постилка 5 588,9 ха.

За предпазване на горите от пожари бяха предприети следните мерки:

1. В проект на Решение на Министерския съвет за опазване на горите от пожари са набелязани шест конкретни предложения, касаещи промени на законодателството чрез създаване на условия и ред за контролирано палене на стърнища и растителни остатъци, подобряване на взаимодействието между органите на изпълнителната и местната власт, създаване на опорни пунктове в горите за гасене на горски пожари, както и предложение за разработване на междуведомствена програма за ефективно усвояване на излишната растителна биомаса;
2. Разработени са и предстои приемането на Наредба за опазване на горите от пожари и Наредба за устройство на горите и земите от горския фонд, в която е включен раздел за противопожарно устройство;
3. С Постановление на МС бе забранен износа на горяла дървесина извън територията на страната;
4. Разработена е софтуерна програма и предстои внедряването на информационна система за регистрация, отчитане и анализ на възникналите пожари в горите;
5. В системата на МЗГ - НУГ е изградена схема за оповестяване при възникване на горски пожари;
6. Осигурено е дежурство в извънработно време и почивни дни;
7. Започна създаването на национална мрежа за наблюдение чрез изграждане на наблюдателни кули, като до този момент разполагаме с 45 бр.;
8. Изградени са 820 водоема и 309 площадки за кацане на летателна техника - хеликоптери.

• МТСП – за Фонд работна заплата с доплащания – 6 688 764 лв.
• МЗГ – за материални разходи – 4 991 724 лв.

• залесяване – 25 000 дка.
• почвоподготовка – 44 000 дка.
• отглеждане на култури – 93 000 дка.

1. Изготвяне на прогнозата за очакваните нападения от вредители и болести през 2003 г.
2. Организация и провеждане на есенната авиоборба – 120 000 дка срещу борова процесионка в горите и проверка на резултатите от нея.
3. Провеждане на съвещание с участието на научни работници и специалисти в областта на лесозащитата по проблемите на съхнещите иглолистни култури и насаждения в районите на язовир Искър, Студена и Ал. Стамболийски – м. октомври.
4. Провеждане есенното лесопатологично обследване в горите и извършване на контролни проверки.

7. Отдаване на дейности и ползвания от горите

1. От една страна нереално отчетена таксация в ловностопанските райони на ловните дружини;
2. Бракониерството си остава един от най-болните въпроси. То взема все по-големи размери;
3. Голямата суша, настъпила в Североизточна България;
4. Пръскането с хербициди;
5. Паленето на стърнищата;
6. Големите горски пожари, които унищожиха голяма част от местообитанията на едрия дивеч;
7. Стабилизирането на плътността при вълка, чакала и скитащите кучета остава все още основен фактор за ниския прираст.

1. селекцията - като се изваждат само животни , подлежащи на задължителен селекционен отстрел;
2. санитарен отстрел;
3. и по линията на организирания ловен туризъм, като се води строг контрол и се налагат съответни санкции при отстрела на млади и перспективни животни.

1. Прецизира се схемата на заплащане и разпределение на годишната вноска за стопанисване и ползване на дивеча от ловните дружини;
2. Беше регламентиран статута на държавните дивечовъдни станции (ДДС), като търговски предприятия, като с промяната се дава възможност съответната ДДС, за сметка на стопанската си дейност, да реинвестира в ловностопанската дейност;
3. Регламенира се статута на Национално ловно сдружение (НЛС);
4. Създадена беше правната основа за обособяване на База за интензивно развитие и ползване на дивеча (БИРП);
5. Уреден беше статута на ловните стопанства към Министерския съвет;
6. Засилена беше административно-наказателната отговорност;