1. Улов и производство на риба през 2001 г. и първото полугодие на 2002 г.

След приватизацията приблизително 100% от рибовъдните ферми и стопанства вече са в частни ръце, което дава нов облик на сектора. С приемането на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) през м. април 2001 г. се въведе режим на регистрация на лица, развъждащи и отглеждащи риба, което значително улеснява поддържането на база данни за улова и производството на риба в страната. До момента са регистрирани 80 рибовъдни обекта, в т.ч.: топловодни (шаранови) – 45 бр.; студеноводни (пъстървови) – 29; смесени – 3; мидени ферми – 2 и за производство на есетрови риби – 1 брой.
По данни на ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури), уловът и производството на риба през 2001 г. в България е в размер на 8 378 т, което е с 12.2% по-малко в сравнение с предходната година. Намаление се наблюдава при повечето видове риба като най-голямо е регистрирано при улова на есетровите риби – около 60%. Есетровите риби са защитени като изчезващ вид и ежегодно се определя квота за улова им с цел добив на хайвер, която е съобразена със запасите на тази риба в природата.

Таблица ІV.1

През 2001 г. уловът на морските видове риби бележи спад с 35.3% , спрямо 2000 г., а на дунавската риба - със 17%. С ликвидацията на ЕООД “Океански риболов” – Бургас се прекрати дейността на океанския ни риболовен флот, което оказа съществено влияние за намалението на улова на морска и океанска риба. Освен това, намаленото количество и видовото разнообразие на риба във водоемите на страната също допринесе за спада на улова. С 16.4% спадна и улова на рапани, миди и скариди през 2001 г., спрямо предходната година. В страната е забранен уловът на рапани с дънен трал, тъй като тези съоръжения увреждат морското дъно и водят до намаляване на биоразнообразието в Черно море.
През 2001 г. единствено производството на риба в язовирите и сладководните рибовъдни стопанства бележи увеличение с 13.5% спрямо предходната година. За този ръст допринася увеличеният любителски риболов, както и нарасналото производство на някои видове сладководна риба с оглед увеличеното им търсене на пазара.

Таблица ІV.2

Очаква се до края на 2002 г. общият улов и производство на риба да нараснат до 9 547 т, поради сезонния характер на производство, който е през есента.

2. Потребление на риба

В България липсват установени традиции за консумация на риба, въпреки голямото й разнообразие и добрите вкусови качества. Потреблението се ограничава поради намалената покупателна способност на населението и поддържане на по-високи цени на рибните продукти, някои надвишаващи дори тези на птичето и телешкото месо.

По данни на НСИ, през 2001 г. количество риба, употребена за промишлена обработка се е увеличило спрямо предходната година. Най-голям ръст бележи замразената морска риба – с 46.4%, достигайки 1 436 т. По-ниските цени на замразената риба, достъпни за потребителя обуславят повишеното й търсене, съответно и преработка.
С 15.3% нараства преработката на готови храни и консерви от риба - до 1 371 т. Това увелимение е във връзка с променените хранителни навици на населението през последните години, което насочи потребителите към търсене на полуфабрикати и готови храни за консумация. Въпреки увеличението обаче, една от причините, която до голяма степен ограничава преработката е забраната за износ за страните от ЕС, поради лоши хигиенни условия в рибопреработвателните предприятия в страната, не отговарящи на изискванията на Общността.
Единствено при сушените и осолени риби се наблюдава намаление с 21% спрямо 2000 г., до 35 т. По-високите производствени разходи необходими при обработката на тези риби формират и по-високи цени на дребно, което ги прави по-трудно продаваеми на вътрешния пазар.


Таблица ІV. 3

Данните на НСИ сочат, че през 2001 г. консумацията на риба и рибни консерви в страната на лице от домакинствата е 3.3 кг, което е на нивото от предходната година. Това количество не включва консумацията в обществените заведения (столове, ресторанти, болници и др.)
България е сред страните консумиращи най-малко риба и рибни продукти в света. Ниското потребление се дължи преди всичко на свитите потребителски възможности на населението и постепенно нарастващите цени на рибата. Цената на някои видове риба (напр. пъстърва, есетрови) е доста по-висока от тази на пилешкото, свинското и телешкото месо. Освен това, липсата на добра организация на пазарите за прясна риба допълнително ограничава потреблението й. Това до голяма степен създава условия за спекула от страна на търговците на едро, които поддържат по-високи цени на рибата, особено на някои празници когато традиционно консумацията е по-голяма.

Таблица ІV. 4

През 2002 г. се предвижда минимално нарастване на консумацията на риба и рибни продукти до 3.5 кг на лице от домакинствата, предвид очаквания по-голям улов и производство през годината.

3. Внос и износ на риба и рибни продукти

Търговският баланс на риба и рибни продукти в страната през последните години бележи дефицит – вносът превишава износа. Въпреки това обаче се оформя трайна тенденция на намаление на вноса и нарастване на износа през последните няколко години, включително и през 2001 г.

Фигура ІV.1

По данни на “Информационно обслужване” АД, през 2001 г. е осъществен внос на 18 308 т риба и рибни продукти, което е с 8.5% повече, спрямо предходната година. Значителното намаление на улова и производството на риба през годината са основна причина за това увеличение.
Около 90% от вноса на риба в България е на замразена риба. През 2001 г. са внесени 16 874 т, което е с 7.3% повече в сравнение с предходната година. Основни търговски контрагенти през последните години са Великобритания – с 59% дял в общия импорт, следвана от Норвегия (18%), Ирландия (17%) и Аржентина (6%).

Фигура ІV.2

Очаква се вносът на риба и рибни продукти през 2002 г. да нарасне с около 4% - до 19 000 т.
Износът на риба и рибни продукти през 2001 г. бележи спад с 14.9% спрямо предходната година и е в размер на 4 155 т.
Една от основните причини за това намаление е въведената в края на 1999 г. забрана за внос на българска риба на европейския пазар, тъй като условията на производство не отговарят на изискванията на ЕС и лабораториите не са добре оборудвани, за да гарантират качеството на производството. Друга причина е намаленият улов и производство на риба в страната през 2001 г.
Около 50% от общия износ на риба и рибни продукти от България се пада на мекотелите – миди, стриди, октоподи, калмари. През 2001 г. са изнесени 2085 т от тях, като това количество е с 32.6% по-малко в сравнение с предходната година. Спадът в улова през годината допринесе и за по-ниския износ. По-големи количества от мекотелите са насочени към морски държави като Гърция (40% от общия износ), Япония (33%), Турция (12%), Корея (10%), Франция (5%). Интересът към тях е обусловен от изгодната експортна цена.

Фигура ІV.3

Делът на замразената риба в общия износ на риба възлиза на 30%. По данни на “Информационно обслужване” АД, през 2001 г. са изнесени 1 237 т, като увеличението е 6.3% спрямо предходната година. Постоянен търговски партньор на страната ни е Румъния, за която е насочен 50% (679 т) от износа на замразена риба.
Очаква се през 2002 г., след премахване на забраната за износ на риба за страните от ЕС с Решение 2002/473/ЕС, износът да нарастне с около 8.3% и да достигне 4 500 т.

1. Цени на риба
2. Цени на едро

1. Цени на дребно

Цените на дребно през 2001 г. следват същата тенденция на увеличение, както и тези на едро, но техният ръст е по-слаб.

Таблица ІV.6

Най-значително е нарастването на средногодишната цена на дребно на цацата. Поначало този вид риба е с най-ниска пазарна цена, но вследствие на слабия улов през 2001 г., тя е нараснала с 42.7% спрямо предходната година. При останалите видове риби увеличението на цената на дребно е по-малко - в рамките между 7% и 36%. Най-голям ръст – с 35.8% бележи цената на паламуда. С най-висока стойност се запазва цената на дребно на пъстървата (както и тази на едро) въпреки, че увеличението й е едва 8.2%.

5. Политика при улов, производство и търговия с риба и рибни продукти