4. Наука и образование

4.1. Научно-изследователска дейност - Национален център за аграрни науки /НЦАН/

През 2001 г. беше извършено преструктуриране на НЦАН, в съответствие с Правилника за дейността и структурата му, утвърден от Министерския съвет. Броят на институтите беше редуциран от 37 на 21, като опитните станции бяха обединени с институти, разработващи сходна тематика. Ветеринарномедицинските институти и районни ветеринарно медицински станции преминаха към Националната ветеринарно медицинска служба.
Изследователската стратегия беше разработена на програмен принцип. Определени бяха приоритетите на научните изследвания по направления и дългосрочните им програми за реализация, в съответствие с Програмата на Правителството за развитие на земеделието. Новата структура и организация дават възможност за създаване на по-тясна връзка на аграрната наука със земеделското производство.
В рамките на НЦАН се провеждат научни и научно-приложни изследвания в следните институти:

1. Агробиоинститут – Костинброд
2. Институт по растителни генетични ресурси – Садово
3. Институт по почвознание – “Н. Пушкаров” София
4. Институт по мелиорации и механизация – София
5. Институт за защита на растенията – Костинброд
6. Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
7. Институт по земеделие – Карнобат
8. Институт по земеделие и семезнание “Образцов чифлик” – Русе
9. Институт по царевицата – Кнежа
10. Институт по памука и твърдата пшеница – Чирпан
11. Институт по фуражните култури – Плевен
12. Институт по градинарство и консерви - Пловдив
13. Институт по овощарство – Пловдив
14. Институт по земеделие – Кюстендил
15. Институт по лозарство и винарство – Плевен
16. Институт по животновъдни науки – Костинброд
17. Земеделски институт - Шумен
18. Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян
19. Институт по рибарство и аквакултури – Варна
20. Институт по криобиология и хранителни технологии – София
21. Институт по аграрна икономика - София

Общият брой на разработваните научноизследователски проекти през 2001 г. е 388.
Значителен дял в научните програми на звената от НЦАН заемат селекционно-генетичните изследвания при основните за страната земеделски култури. Главните направления в тези програми са подобряването на продуктивния потенциал, екологичната пластичност, устойчивост на биотични и абиотични стресови фактори и качеството на продукцията.
В областта на технологиите са разработени ефективни системи за тъканна и клетъчна регенерация и микроклонално размножаване, с което се ускорява и подобрява селекционната работа при основни за страната земеделски култури - пшеница, царевица, люцерна, домати, лоза, роза, някои овощни видове и др. Чрез методите за генетична трансформация са създадени ценни трансгенни форми с оригинална зародишна плазма, устойчиви на абиотични и биотични стресови фактори при тютюн, лоза, роза, захарно цвекло и др.
Обогатени са националните колекции на растителните генетични ресурси с 1 379 нови растителни образци и е създадена база от оценъчна информация за тях. В звената на НЦАН се проучва и съхранява огромно по обем разнообразие от растителни форми - според последни данни над 100 хиляди образци, при около 400 културни вида и техни диви родственици.
В областта на почвознанието са установени закономерности, които служат за изясняване, моделиране и управление на процесите, протичащи в системата почва-растение-атмосфера. Обогатена и прецизирана е диагностиката и класификацията на плитки почви; установени са основни закономерности на ерозионните процеси; разработена е компютърна технология за управление на водния режим и др.
Създадени са модели, алгоритми и компютърни програми за експлоатация на напоителните полета, база данни и технологични решения за управление на водния баланс, поливния режим и др. Разработени са методи, технологии, група машини и компютърни програми за подобряване на процесите и техническите средства в растениевъдството, животновъдството, овощарство и др.; разработена е Национална програма по енергоспестяване и план за действие.
Проучени са нови и са актуализирани технологични елементи за отглеждане на традиционни и алтернативни култури в различни системи на земеделие; разработени са алтернативни методи за растителна защита, целящи получаване на екологически чиста и интегрирана продукция.
В областта на животновъдството е съхранен националният генофонд от говеда, овце, кози, птици, риби, буби и пчели. Призната е нова порода биволи - Българска мура, с отлична оценка на Седмия световен конгрес по биволовъдство във Венецуела.
В областта на хранителните технологии са разработени рецептури и технологии за нови асортименти стерилизирани и сушени храни от домати, картофи, грозде и др. Проучени са технологичните възможности за производство на (сушени, пържени, замразени и стерилизирани) картофени продукти. Разработени са рецептури и технологии за производство на лиофилизирани храни и колбаси; технология за използуване на криопротектори и др.
През първото шестмесечие на 2002 г. в институтите се разработват 229 проекта , от които 56 по договор с Държавен Фонд ”Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката и други национални организации, 147 по двустранни договори и с международни организации.
Систематизира се почвената, климатична и агротехническа информация в бази данни към динамичните модели, с които се оценява екологосъобразността на различни селскостопански практики.
Разработени са критерии, изисквания и състав на документооборота за хидрометричните постове в системата за управление и за изчисляване на баланса на водните маси.
Продължава провеждането на наблюдения и измервания по отношение на климатичните и почвени характеристики, развитието на царевицата и стойностите на водоразхода през различните периоди, динамиката на подпочвеното водно ниво, възможностите за задоволяване потребностите на културата от вода и др. показатели.
Извършено е проучване и анализ на прилаганите в световната отводнителна наука и практика симулационни модели за оценка и управление на селскостопанския дренаж на ниво поле.
При краставици отглеждани при оранжерийни условия в Петрич, Шумен и София е установена за първи път смесена вирусна инфекция от три вируса: вируса на краставичната мозайка, вируса на жълтата мозайка по тиквите и вируса на мозайката по тиквите. Двата вируса по тиквите са нови за оранжерийните краставици.
Приключи индентифицирането на гъбни патогени по черничевата щитоносна въшка.
Установен е нов вид кожояди (Antkrenus goliath Muls & Ray/)при обследване на зърнената база в гр. Криводол.
Приключиха експериментите по оптимизиране на хранителните среди за микроразмножаване и вкореняване на лавандула. Получените резултати са доказателство, че е разработен ефективен метод за микроразмножаване на лавандула в условия ин витро.
В края на месец май беше финализиран проекта по Договор с Националния фонд за опазване на околната среда при МОСВ на тема “Създаване на ботаническа градина и демонстративни колекции от ценни диви видове на българската флора”. В различна степен на готовност са основните колекции от събраното видово разнообразие, които до края на годината ще бъдат изнесени в ботаническата градина.
Актуализиран беше проекта за опазване и управление на растителните генетични ресурси на основата на националните и европейски приоритети в тази област. Важен акцент за интегриране на програмата с устойчивото развитие на екологичните системи и запазването на ландшафта беше конкретизиран с разширение на дейностите по обогатяване на колекциите с местни ресурси-стари сортове, популации и диви видове.
Продължава проучването на влиянието на системното минерално торене с азот, фосфор и калий и комбинациите помежду им върху продуктивността на културите в сеитбообръщението пшеница, фасул – ечемик, царевица и върху някои агрохимични свойства на почвата (траен торов опит).
Проучват се генетичните ресурси и селекция на сортове, устойчиви на биотични и абиотични фактори при семкови, костилкови и орехоплодни овощни видове чрез класически и биотехнологични подходи, биотехнологични методи при производството на овощен посадъчен материал, подходи към интегрирано плодово производство, съвременни системи за създаване, формиране и контрол на плододобива при овощните видове и фенологично-обосновани режими на регулиран воден дефицит.
Установена е линейната диференциация в структурата на овцете от новосъздаваната млечна порода на І^-ва лактация по отношение на съставките на овчето мляко и бялото саламурено сирене .
На основание получените резултати от минали години и тези от първите две контроли на тази година се прави извода, че Англонубийската и Тогенбургската порода кози повишават процента на мастните вещества, казеина и сухото вещество и подобряват технологичните качества на млякото.
През периода януари - март 2002 г. бяха анализирани плазмените липиди от експерименти с лактиращи кози, проведени предидущата година, като част от едно по-обширно проучване, имащо за цел да проследи ефекта на приемани с дажбата полиненаситени мастни киселини върху някои страни от липидния обмен при тази категория животни.
На рибопроизводителите от страната са предоставени личинки и зарибителен материал от новата порода люспест шаран “Тракия 1”, патентован със Сертификат № 10312.
На 25 юни специална комисия одобри българска порода огледален шаран “Пловдив”.
Институтите на Националния център за аграрни науки участват активно в програмите на Европейския Съюз, МААЕ, ФАО, международни изследователски центрове и фондации, наред с изследванията на двустранна основа.

4.2. Научно обслужване и консултации
Научното обслужване и маркетингът в системата на Националния център за аграрни науки през 2001 г. и първото полугодие на 2002 г. са насочени към решаване на проблемите, свързани със състоянието и възможностите за развитие на растениевъдството, животновъдството и хранителната промишленост.
Бюрата за научно обслужване в институтите непрекъснато усъвършенстват своята работа, разширявайки своите дейности, свързани с научно-приложната, проектантската и информационната дейност, както и с подготовката и повишаването на квалификацията на ръководители, специалисти и производители. Главната и постоянно-действаща задача е бързото довеждане на резултатите от научните изследвания до непосредствените потребители – земеделските кооперации и сдружения, частни стопани и фирми.
За по-бърз и ефективен трансфер на научните постижения, институтите организират открити дни за представяне и демонстрация на съвременните резултати в растениевъдството и животновъдството. На тях, на живо се представят най-добрите сортове растения и породи животни от нашата и световната селекция, нови технологични линии със съвременно оборудване. На участниците се предоставят нагледни материали и сравнителни таблици за възможностите на даден сорт или порода. Наред с демонстрацията на новостите се установяват контакти с производителите, за оказване на научна помощ, сключват се договори за производство на семена и посадъчен материал, племенни животни, нова техника и др.
През 2001г. от научните звена на Националния център за аграрни науки са сключени общо 307 договори с фермери, кооперации, сдружения и др. за оказване на научно-методическа помощ за установяване и подобряване състоянието на отделните култури и животни, технологични проблеми, насоки за развитие на земеделието в даден район и др.
През 2002 г. в институтите на Националния център за аграрни науки са изградени 12 демонстративно-опитни полета. Като пример за успешно демонстриране и внедряване на научните постижения в практиката могат да се посочат изградените полета в Институт по овощарство – гр. Пловдив, Институт по растителни генетични ресурси – гр. Садово и др.
През 2002 г. с участието на институти от НЦАН е разработена Програма за развитие на алтернативно земеделие в Родопите – І част Растениевъдство и ІІ част Стимулиране развитието на животновъдството. Цели на Програмата са развитие на ефективно земеделско производство и животновъдство в Родопите, устойчиво развитие на региона чрез създаване на алтернативно земеделие и стоково животновъдно производство, осигуряващи повишаване на доходите. С научно-приложните разработки в Програмата се дават решения на следните задачи:

1. Възстановяване на традиционни и създаване на нови алтернативни производства.
2. Интеграция на производството с преработвателната промишленост и изкупвателните организации.
3. Подобряване на условията за реализация на растителната и животинската продукция.

• Повишаване на човешкия капацитет в сферата на консултантските умения.
• Експертна и техническа помощ за подобряване на организацията и мениджмънта на НССЗ.

• птици - 34%,
• говеда и овце- 5%
• други - 1%.