2. Система от икономически сметки
за селското стопанство.
Производствени и икономически резултати през 2001 година
и
прогноза за 2002 година.
Системата от икономически сметки за селското стопанство (СИССС)
осигурява систематичен, сравним и възможно най-пълен поглед
върху стопанската дейност, което може да послужи за основа
на анализи, прогнози и политически решения за развитието на
аграрния сектор. Тази система се вписва в централната рамка
на националните сметки, но за нейното изготвяне се използват
специфични правила и методи. Основата на Системата от икономически
сметки за селското стопанство е последователността от четири
взаимосвързани сметки: Сметка Производство (Продукция, Междинно
потребление, Добавена стойност, Потребление на основен капитал);
сметка Формиране на дохода (Компенсация на наетите, Данъци
върху производството, Субсидии, Нетен опериращ излишък/Нетен
смесен доход), Сметка Доход на предприятието (Доходи от собственост,
Аренда, Наеми, Лихви) и Сметка Капитал (Бруто образуване на
основен капитал, Изменение на запасите, Трансфери на капитал).
В настоящия доклад се анализират икономическите сметки за
селското стопанство, изготвени от Националния статистически
институт съгласно новата методология на ЕВРОСТАТ (Приложения
от 1 до 5). Данните за 2001 г. са предварителни.
2.1. Производство
Изходна база за изчисляване на икономическите сметки за селското
стопанство е определянето на ресурса от произведената растителна
и животинска продукция, продукцията на селскостопанските услуги,
преработените селскостопански продукти в селскостопанските
единици и производствената стойност от други неотделими второстепенни
дейности и използването на този ресурс вътре в селскостопанските
единици и извън тях.
Брутната продукция представлява произведената през
годината продукция. Произведената крайна продукция
представлява създадения през годината ресурс (брутна продукция
плюс начални запаси минус загуби), който е намален първо,
с някои елементи на вътрешното потребление - семена и посадъчен
материал в растениевъдството и “други” животновъдни продукти
в животновъдството (напр. яйца за мътене) и второ,
с формираните в края на годината запаси, и е коригиран
с промяната в запасите.
2.1.1. Продукция от растениевъдството
2.1.1.1. Зърнопроизводство
Зърнопроизводството през последните години бележи тенденция
на нарастване. Това се дължи основно на увеличаване на заетите
площи със зърнено-житни култури за сметка на пролетниците,
което е в следствие на неблагоприятните агроклиматични условия
възникнали през пролетно-летния период, когато най-осезаемо
се чувства недостига на продуктивна влага в почвата. Площите
със зърнени култури през 2001 г. са 2 192 хил. ха или 39,9%
от използваната земеделска площ в страната. Най-много засети
площи със зърнени култури има в областите: Бургас - 306 хил.
ха, Добрич - 247 хил.ха, Плевен - 182 хил. ха, Пловдив - 128
хил. ха, Бургас - 109 хил. ха и др. Зърнените култури
с важно икономическо значение за страната са
пшеница, ечемик, царевица за зърно и ориз.
От 2002 г. във връзка с намаляване на площите и производството
на царевица от настъпилото засушаване, стартира подпомагане
чрез ДФ "Земеделие" с краткосрочна кредитна линия за земеделски
производители, които ще отглеждат сорго. Като по-сухоустойчива
зърнена култура, соргото може успешно да заеме част от неполивните
площи на царевицата там, където от няколко години осезаемо
се чувства негативното въздействие на климатичните фактори.
От друга страна новите сортове хибридно сорго за зърно са
с ниско съдържание на танин и не са вредни за селскостопанските
животни и хората. По предварителни данни на НСИ през 2001
г. площите на соргото в страната са 2 045 ха. След въвеждането
на кредитната линия през 2002 г. по прогнозни данни на МЗГ,
засетите площи възлизат на 3 079 ха. Сравнително слабото нарастване
се дължи предимно на непознаване предимствата на новите хибриди,
техните хранителни качества като фураж за селскостопанските
животни и лошата слава на директните сортове сорго, които
са отглеждани в миналото у нас.
Пшеница
Производството на пшеница има най-голям относителен дял в зърнопроизводството.
Площите, засети с пшеница реколта 2001 заемат 1 366 хил. ха
или 24, 9% от използваната земеделска площ. Спрямо 2000 г. те
са нараснали със 17.9%, или 244 756 ха.
Таблица
ІІ.13
Производство на пшеница 2000-2001 г.
Райони
|
Площи
[ха]
|
Среден добив [тона/ха]
|
Производство
[тона]
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Северозападен
|
103 674
|
142 816
|
2,480
|
3,010
|
257 111
|
424 514
|
Северен-централен
|
222 587
|
296 179
|
3,120
|
3,430
|
694 040
|
1 011 047
|
Североизточен
|
335 043
|
460 299
|
3,780
|
3,130
|
1 267 867
|
1 423 470
|
Югозападен
|
71 744
|
70 833
|
2,270
|
2,430
|
162 620
|
170 010
|
Южен-централен
|
227 939
|
224 271
|
2,380
|
2,750
|
542 100
|
612 334
|
Югоизточен
|
160 852
|
172 195
|
3,000
|
2,540
|
482 555
|
436 160
|
Общо за страната
|
1 121 838
|
1 366 594
|
3,036
|
3,010
|
3 406 293
|
4 077 497
|
Източник: Агростатистика - МЗГ
Производството на пшеница е с 19,70% повече от предходната година
и възлиза на 4 077 хил. т. Нарастването се дължи на увеличението
на площите. Средният добив от 3,010 т/ха е по-малък с 0,86%
спрямо 2000 г. /Таблица ІІ.14/
С най-голямо производство на пшеница е Североизточният район
- 1 432 хил. т, а с най-висок среден добив е Северен-централен
район- 3 430 т/ха. Област Добрич е водеща по отношение на засетите
площи с пшеница в страната - 10,9 %, следвана от областите Плевен
- 7,8 %, Пловдив - 6,3 %, Русе - 6,2 % и др.
По предварителни данни на отдел “Агростатистика” към МЗГ за
реколта 2002 са засети около 1 378 789 ха или с 0,9% повече
в сравнение с предходната година, а очакваното производство
ще възлезе на 4 888 648 т., при прогнозни загуби около 12% и
добив от 3 550 т/ха.
Ечемик
Засиленият интерес към износа на ечемик през последните няколко
години доведе до увеличение на засетите площи. През 2001 г.
са засети 29,2% повече спрямо 2000 г. и достигат 293 хил.ха
(вкл. пролетен). Това представлява 5,3% от използваната земеделска
площ.
Таблица ІІ.14
Производство на ечемик
през 2000-2001 г
Райони
|
Площи
[ха]
|
Среден добив
[тона/ха]
|
Производство
[тона]
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Северозападен
|
14 980
|
20 100
|
2,300
|
3,170
|
34 431
|
63 270
|
Северен - централен
|
54 501
|
60 758
|
2,990
|
3,460
|
163 034
|
210 281
|
Североизточен
|
40 757
|
48 606
|
3,320
|
3,410
|
135 513
|
165 039
|
Югозападен
|
9 826
|
9 398
|
1,780
|
2,380
|
17 446
|
22 107
|
Южен - централен
|
61 059
|
71 180
|
2,500
|
3,200
|
152 677
|
227 124
|
Югоизточен
|
45 685
|
83 085
|
2,920
|
2,930
|
133 362
|
243 136
|
Общо за страната
|
226 808
|
293 270
|
2,810
|
3,190
|
636 463
|
930 918
|
Източник: "Агростатистика" - МЗГ
Най-много площи са засети в област Бургас - 11,9% от общата
площ на ечемика, Стара Загора и Ямбол - по 10,7 %, В. Търново
- 7,9%, Сливен - 5,6 % .
Производството от реколта 2001 г. е нараснало с 294 хил. т спрямо
2000 г. и възлиза на 930 хил. т /Таблица ІІ.15/. Увеличението
на продукцията се дължи, както на увеличените площи, така и
на по-високия среден добив.
По предварителни данни на отдел “Агростатистика” производството
за 2002 г. се оценява на 1 184 859 т, при 5% предвидени загуби
при прибиране на реколтата и среден добив 3,17 т/ха. Реколтираните
площи, в т.ч. пролетен ечемик са около 393 410 ха. Сравнени
с 2001 г. площите са се увеличили с 34,2%.
Царевица
за зърно
Поради настъпилото затопляне на климата в страната през последните
години и недостатъчните валежи през вегетационния период при
пролетните култури, в някои райони се почувства недостиг на
продуктивна почвена влага. Тези агроклиматични фактори се отразиха
негативно върху добивите на царевицата за зърно. Това предизвика
оттегляне на земеделските производители от производство й, поради
големите загуби, които понесоха.
Продължава тенденцията към намаляване на площите, засети с царевица.
/Таблица ІІ.16/ През 2001 г. те са с 29,0% по-малко спрямо 2000
г. и достигат около 444 хил. ха или 8,1% от използваната заета
площ. От тях 400 хил. ха са царевица за зърно и 43,3 хил. ха
за силаж. Нереколтираните площи възлизат на около 12,0%. С относително
най-голям дял засети площи са районите: Североизточен - 52,09%,
Северен - централен - 24,67%, Северозападен - 15,91%.
Таблица ІІ.15
Производство на царевица през 2000
и 2001 г.
Райони
|
Площи
[ха]
|
Среден добив
[тона/ха]
|
Производство
[тона]
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Северозападен
|
87 056
|
63 662
|
1,420
|
3,080
|
123 236
|
185 271
|
Северен-централен
|
147 374
|
98 704
|
1,460
|
3,410
|
215 861
|
333 264
|
Североизточен
|
274 893
|
208 438
|
2,350
|
1,620
|
646 282
|
271 108
|
Югозападен
|
15 727
|
8 474
|
1,570
|
3,560
|
24 747
|
29 082
|
Южен-централен
|
33 255
|
16 843
|
1,770
|
4,040
|
58 703
|
66 881
|
Югоизточен
|
18 376
|
3 995
|
1,610
|
3,450
|
29 527
|
12 208
|
Общо за страната
|
576 681
|
400 116
|
1,900
|
2,470
|
1 098 356
|
872 645
|
Източник: "Агростатистика" - МЗГ
Производството на царевица за зърно през възлиза на 872 хил.
т, което е с 20,53% по-малко от това през 2000 г. Сравнено по
региони на страната получената продукция е както следва: Северен
централен район - 333 хил. т, Североизточен - 271 хил. т и Северозападен
- 185 хил. т. Въпреки неблагоприятното влияние на засушаването
в отделни райони, средният добив общо за страната е по-висок
и възлиза на 2,470 т/ха, при отчетен 1,900 т/ха за 2000 г.
По предварителни данни на отдел “Агростатистика” за реколта
2002 г. площите на царевицата се предвиждат да бъдат около 347
423 ха или с 53 693 ха по-малко от 2001 г.
Ориз
По предварителни данни на НСИ през 2001 г. са реколтирани 3
441 ха с ориз, докато през 2000 г. те са били 2 668 ха, като
нарастването е с 22,54%.
Производството на оризова арпа се е увеличило, въпреки по-ниския
среден добив – 3,180 т/ха спрямо предходната година (3,490 т/ха)
и възлиза на 10 944 т, при 9 312 т от реколта 2000. Ръстът на
производството се дължи на увеличените площи през 2001 г. Производството
на ориз е съсредоточено в области Пловдив , Пазарджик и Стара
Загора.
През 2002 г. по прогнозни данни на МЗГ са засети около 2 791
ха.
2.1.1.2. Технически и маслодайни култури
По данни на отдел "Агростатистика" през 2001 г. делът на площите
с технически и маслодайни култури възлиза на 527 хил. ха или
9,59% от ИЗП, а само на маслодайните - 419 хил. ха (7,6% от
ИЗП за страната). Най-много площи с маслодайни култури са застъпени
в област Добрич - 42 хил. ха, Плевен - 41 хил. ха, Бургас -
24 хил. ха, Пловдив - 19 хил. ха и др.
Слънчоглед
От групата на маслодайните култури слънчогледът е основен суровинен
източник за производство на олио у нас. Делът на заетите със
слънчоглед площи е 95.05% от общата площ на маслодайните култури.
Засетите площи през 2001 г. възлизат на 398 хил. ха и са с 32,7%
по-малко спрямо 2000 г. и (Таблица ІІ.17). Областите, в които
се отглежда най-много слънчоглед са: Стара Загора - 10,9%, Плевен
- 10,4%, Добрич - 8,6%.
Таблица ІІ.16
Производство
на слънчоглед през 2000 и 2001 г.
Райони
|
Площи
[ха]
|
Среден добив
[тона/ха]
|
Производство
[тона]
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Северозападен
|
69 927
|
53 539
|
0,900
|
1,100
|
62 934
|
55 816
|
Северен-централен
|
126 816
|
99 560
|
0,950
|
1,330
|
120 161
|
132 430
|
Североизточен
|
192 747
|
115 823
|
1,380
|
0,970
|
266 358
|
108 754
|
Югозападен
|
10 786
|
5 803
|
0,670
|
1,010
|
7 206
|
5 602
|
Южен-централен
|
94 263
|
71 817
|
0,750
|
0,900
|
71 062
|
64 167
|
Югоизточен
|
97 440
|
51 936
|
0,730
|
0,760
|
71 131
|
38 897
|
Общо за страната
|
591 979
|
398 478
|
1,012
|
1,040
|
598 852
|
405 087
|
Източник: "Агростатистика" – МЗГ
В сравнение с 2000 г. производството на маслодаен слънчоглед
през 2001 г. е спаднало с 32,37% . Както при царевицата, така
и при слънчогледа основна причина са неблагоприятните агроклиматични
условия. Пропадналите (нереколтирани) площи са 2,1%. Най–голям
е относителният им дял в Североизточния район, който бе засегнат
в по-голяма степен от засушаването. Най-голямо производство
от 132 хил.т маслодаен слънчоглед и висок среден добив от 1,330
т/ха са отчетени в Северен централен район .
По предварителни данни на "Агростатистика", реколтираните площи
през 2002 г. са 470 053 ха. В сравнение с 2001 г. площите са
се увеличили с 18%.
Рапица
В групата на маслодайните култури през последните години с успех
се развива и зимната маслодайна рапица. Площите, засети с рапица
нарастват поради факта, че тя по-добре оползотворява зимната
и пролетна влага и дава относително по-висок добив от хектар.
През 2000 г. тя е заемала около 8 хил.ха, а през 2001 г. площта
нараства на 17,2 хил. ха. От тях са реколтирани 16,7 хил. ха,
при среден добив 1,130 т/ха и производство 19 хил. т (по данни
на "Агростатистика"). Очаква се интересът към зимната маслодайна
рапица да нараства, поради засиленото търсене на семена за преработка
и износ. Рапичното олио, което се произвежда чрез студено пресоване
на семената, се използва в хранително-вкусовата промишленост
и е суровина със съществено значение за производство на биодизелово
гориво и масла за двигатели. При преработката на рапицата се
получава и ценен белтъчен шрот, подходящ за влагане в производството
на комбинирани фуражи.
Етерично-маслени култури
През 2001 г. етеричномаслените култури заемат 32 849 ха или
с 40,77% в повече спрямо 2000 г. За по-важните култури заетите
площи по данни на НСИ са следните:
- Маслодайна роза - 1 915 ха;
- Лавандула - 2 928 ха;
- Мента - 2 241 ха.
Увеличаването на площите се дължи на повишения интерес от страна
на производителите към тези култури и финансовото подпомагане
чрез ДФ “Земеделие” и Програма "САПАРД". За следващите няколко
години по Програмата за развитие на алтернативно земеделие в
Родопите се предвижда площите от етеричномаслените култури да
се увеличат с 350 ха.
Захарно цвекло
През последните години /1996 –2001 г./ производството на захарно
цвекло като суровина за производство на бяла захар значително
намаля.
По данни на отдел “Агростатистика” на МЗГ през 2001г. са произведени
18 936 тона захарно цвекло – с 19,3% по-малко спрямо 2000 г.
Полученият среден добив от 14 100 кг/ха е с 24,7% по-малко от
предходната година. Реколтираните площи са 1 343 ха т.е. с 64,5%
по-малко в сравнение с 2000 г.
Памук
В резултат на засиления интерес от страна на текстилната ни
промишленост към производството на памук у нас, през последните
две години се наблюдава увеличение на площите, заети с тази
култура. По данни на отдел “Агростатистика” засетите площи през
2001 г. са 14 689 ха. Увеличението им в сравнение със засетите
през 2000 г. е с 51 %.
Въпреки по-ниските добиви през 2001 г. - 0,690 т/ха (2000 г.
- 0,740 т/ха), производството се е увеличило с 41,4% и достига
до 10 хил. т (2000 г. - 7 хил. т).
Добри почвено-климатични условия за отглеждане на памук има
в Хасковска, Старозагорска, Бургаска, Сливенска и Великотърновска
област.
За повишаване на количеството и качеството на произвеждания
памук се отделя голямо внимание на селекцията на сортовете.
Внесени са шест израелски сорта памук за изпитване при наши
условия.
Тютюн
Определената квота за производство на тютюн за 2001 г. възлиза
на 63 227 тона. Произведени са 41 001 т тютюн, т.е. изпълнението
на квотата през 2001 г. е 65%. Причините за това са главно в
неблагоприятните климатични условия – голямото засушаване през
лятото, както и нереално високите заявки от страна на общини
и търговци за производство на едролистен тютюн. В последните
няколко години реалното производство на едролистни тютюни е
: Виржиния -около 11 000 т и Бърлей - около 2500-3000 т.
От Таблица е видно, че при квота 61 692 т тютюн за производство
през 2002 г., договорените от търговците количества са 58 448
т, в т.ч. 41 082 т ориенталски тютюн, 11 818 т Виржиния и 5
149 т Бърлей т.е. въпреки, че разпределената квота за реколта
2002 година е с 1 535 т по-ниска от квотата за 2001 г. очаква
се ръст в производството спрямо 2001 г. от 17 447 т тютюн общо.
Таблица ІІ.17
Количество произведен
тютюн по тип/произход за реколта 2001 г, квота на МЗГ за реколти
2001 г. и 2002 г. и договорени количества тютюн – реколта 2002
г. (тона)
№
|
Тип /Произход
|
Реколта
2001 година |
Реколта
2002 година |
|
|
Квота на МЗГ
|
Произведен тютюн
|
Квота на МЗГ
|
Договорени количества
|
I.
|
ТИП ОРИЕНТАЛСКИ |
|
|
|
|
1.
|
ДУПНИЦА
|
1 264
|
906
|
1 255
|
1 079
|
2.
|
НЕВРОКОП
|
10 877
|
7 269
|
9 408
|
8 744
|
3.
|
МЕЛНИК
|
1 885
|
1 127
|
1 750
|
1 380
|
4.
|
УСТИНА
|
929
|
811
|
723,5
|
607
|
5.
|
ХАРМАНЛИ
|
805
|
277
|
924
|
754
|
6.
|
КРУМОВГРАД
|
18 251
|
12 660
|
18 461
|
18 330
|
7.
|
ДЖЕБЕЛ
|
605
|
505
|
580
|
484
|
8.
|
ИЗТ. БАЛКАН
|
1 257,8
|
1438
|
2 144
|
2 130
|
9.
|
СЕВ. БЪЛГАРИЯ
|
4 830,3
|
3 243
|
6 176
|
5 594
|
10.
|
ТОПОЛОВГРАД
|
950
|
623
|
794
|
775
|
11.
|
СРЕДНОГ. ЯКА
|
803
|
365
|
772,8
|
708
|
12.
|
СВИЛЕНГРАД
|
744
|
554
|
600
|
499
|
|
ВСИЧКО :
|
43 201,1
|
29778
|
43 588,3
|
41 082
|
II.
|
ТИП ВИРЖИНИЯ
|
12 731,5
|
8 440
|
11 908
|
11 818
|
III.
|
ТИП БЪРЛЕЙ
|
7 295
|
2 785
|
6 196
|
5 149
|
|
ОБЩО :
|
63 227,6
|
41`001
|
61 692,3
|
58 448
|
Източник: Фонд “Тютюн”
Прозводството на тютюн за 2000 г. възлиза на 32 445 тона или
63,8% изпълнение на квотата, а за 2001 г. производството на
тютюн възлиза на 41002 тона или 65% изпълнение на квотата. Разсадените
площи за 2001 г. са с 27 000 ха повече в сравнение с 2000 г.
Увеличен е и средният добив от дка. / Таблица ІІ.18/.
Недостатъчното количество валежи през вегетационният период,
появилите се болести и неприятели следствие на засушаването
и по-ниската агрокултура на тютюнопрозводителите води до невъзможността
за изпълнение на възложената от МЗГ квота за производство на
тютюн.
Таблица ІІ.18
Площи, среден добив
и количество произведен тютюн за реколти 2000 и 2001 години
№
|
Тип / Произход |
Реколта 2000 година |
Реколта 2001 година |
Площи
/ дка /
|
Среден добив
кг
/ дка
|
Произведен тютюн
/
т /
|
Площи
/дка /
|
Среден добив кг/ дка
|
Произведен тютюн / т /
|
I.
|
Тип Ориенталски |
|
|
|
|
|
|
1.
|
Дупница
|
5 110
|
131
|
670
|
4 953
|
183
|
906
|
2.
|
Неврокоп
|
50 075
|
98
|
4 906
|
50 354
|
144
|
7 269
|
3.
|
Мелник
|
9 437
|
89
|
844
|
8 633
|
130
|
1 127
|
4.
|
Устина
|
4 205
|
106
|
446
|
6 484
|
125
|
811
|
5.
|
Харманли
|
4 060
|
65
|
266
|
4 029
|
69
|
277
|
6.
|
Крумовград
|
78 711
|
109
|
8 549
|
98 462
|
128
|
12 660
|
7.
|
Джебел
|
4 379
|
83
|
363
|
4 393
|
115
|
505
|
8.
|
Източен Балкан
|
9 484
|
111
|
1 057
|
10 991
|
131
|
1 438
|
9.
|
Северна България
|
16 630
|
108
|
1 790
|
25 991
|
125
|
3 243
|
10.
|
Тополовград
|
3 765
|
90
|
338
|
5 942
|
105
|
623
|
11.
|
Средногорска яка
|
1 599
|
126
|
201
|
3 197
|
114
|
365
|
12.
|
Свиленград
|
4 987
|
108
|
537
|
5 740
|
96
|
554
|
|
Всичко:
|
192 442
|
104
|
19 967
|
229 168
|
130
|
29 778
|
II.
|
Тип Виржиния |
65 379
|
152
|
9 955
|
58 905
|
143
|
8 440
|
III.
|
Тип Бърлей |
41 595
|
61
|
2 533
|
36 516
|
76
|
2 785
|
|
ОБЩО:
|
299 416
|
108
|
32 455
|
324 589
|
126
|
41 002
|
Източник: Фонд “Тютюн”
Сравнителни данни за площи, средни добиви и количество
произведен тютюн за 2000 и 2001 г. по области са посочени
в Таблица ІІ.20.
Таблица ІІ.19
Площи,
средни добиви и количество произведен тютюн по области за реколти
2000 и 2001 години
№
|
Област
|
Площи
/ дка /
|
Среден добив
( кг /дка )
|
Производство
/ тона /
|
|
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
1.
|
Благоевград
|
60 486
|
59 273
|
106
|
145
|
6 445
|
8 588
|
2.
|
Бургас
|
8 321
|
10 575
|
121
|
131
|
1 013
|
1 389
|
3.
|
Варна
|
514
|
648
|
219
|
214
|
113
|
74
|
4.
|
В. Търново
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
5.
|
Видин
|
0
|
50
|
0
|
0
|
0
|
5
|
6.
|
Враца
|
7 926
|
6 510
|
148
|
160
|
1 174
|
1 045
|
7.
|
Габрово
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
8.
|
Добрич
|
1 182
|
2 970
|
133
|
104
|
157
|
309
|
9.
|
Кърджали
|
60 899
|
73 578
|
112
|
134
|
6 810
|
9 866
|
10.
|
Кюстендил
|
1 576
|
2 361
|
199
|
190
|
314
|
449
|
11.
|
Ловеч
|
0
|
500
|
0
|
116
|
0
|
58
|
12.
|
Монтана
|
2 090
|
2 026
|
57
|
60
|
118
|
122
|
13.
|
Пазарджик
|
13 742
|
17 739
|
102
|
130
|
1 409
|
2 238
|
14.
|
Перник
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
15.
|
Плевен
|
11 375
|
8 846
|
132
|
162
|
1 500
|
1 432
|
16.
|
Пловдив
|
28 045
|
25 219
|
134
|
127
|
3 746
|
3 217
|
17.
|
Разград
|
5 085
|
7 042
|
107
|
114
|
545
|
803
|
18.
|
Русе
|
1 119
|
1 031
|
35
|
114
|
39
|
118
|
19.
|
Силистра
|
22 058
|
23 699
|
80
|
98
|
1 767
|
2 330
|
20.
|
Сливен
|
464
|
375
|
80
|
120
|
36
|
45
|
21.
|
Смолян
|
7 254
|
6 902
|
77
|
113
|
557
|
780
|
22.
|
София – град
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
23.
|
София
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
24.
|
Стара Загора
|
15 931
|
17 820
|
142
|
102
|
2 265
|
1 824
|
25.
|
Търговище
|
1 414
|
1 435
|
134
|
179
|
190
|
257
|
26.
|
Хасково
|
36 285
|
42 476
|
100
|
102
|
3 635
|
4 357
|
27.
|
Шумен
|
8 311
|
10 635
|
79
|
113
|
656
|
1 202
|
28.
|
Ямбол
|
5 378
|
4 897
|
106
|
105
|
572
|
514
|
|
Всичко:
|
299 511
|
326 567
|
108
|
126
|
32 455
|
41 002
|
Източник: Фонд “Тютюн”
В Таблица ІІ.20 са посочени същите данни само за ориенталски
тютюн.
Таблица ІІ.20
Площи, средни добиви
и количество произведен ориенталски
тютюн по области
за реколти 2000 и 2001 години
№
|
Област
|
Площи
/ дка /
|
Среден добив
( кг/ дка )
|
Производство
/ тона /
|
|
|
2000 г.
|
2001 г..
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г..
|
1.
|
Благоевград
|
60486
|
59269
|
106
|
105
|
6445
|
8584
|
2.
|
Бургас
|
8321
|
10575
|
121
|
131
|
1013
|
1389
|
3.
|
Варна
|
19
|
49
|
105
|
102
|
2
|
5
|
4.
|
В. Търново
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
5.
|
Видин
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
6.
|
Враца
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
7.
|
Габрово
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
8.
|
Добрич
|
1580
|
2100
|
94
|
102
|
150
|
215
|
9.
|
Кърджали
|
60899
|
73578
|
112
|
134
|
6810
|
9866
|
10.
|
Кюстендил
|
1576
|
2361
|
199
|
190
|
314
|
449
|
11.
|
Ловеч
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
12.
|
Монтана
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
13.
|
Пазарджик
|
3880
|
8760
|
111
|
110
|
433
|
972
|
14.
|
Перник
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
15.
|
Плевен
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
16.
|
Пловдив
|
2178
|
2878
|
109
|
112
|
237
|
323
|
17.
|
Разград
|
4232
|
915
|
114
|
119
|
479
|
109
|
18.
|
Русе
|
318
|
834
|
116
|
133
|
37
|
111
|
19.
|
Силистра
|
5897
|
9988
|
107
|
103
|
630
|
1029
|
20.
|
Сливен
|
345
|
396
|
104
|
114
|
36
|
45
|
21.
|
Смолян
|
5343
|
7567
|
104
|
104
|
557
|
780
|
22.
|
София – град
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
23.
|
София
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
24.
|
Стара Загора
|
2390
|
3130
|
104
|
106
|
250
|
333
|
25.
|
Търговище
|
144
|
520
|
118
|
132
|
17
|
69
|
26.
|
Хасково
|
23795
|
35800
|
111
|
109
|
2641
|
3907
|
27.
|
Шумен
|
4580
|
8880
|
105
|
125
|
480
|
1107
|
28.
|
Ямбол
|
125
|
190
|
128
|
121
|
16
|
23
|
|
Всичко:
|
188108
|
229791
|
|
|
22547
|
31317
|
Източник: Фонд “Тютюн”
2.1.1.3. Производство
на зеленчуци
По предварителни данни на НСИ площите, заети със зеленчуци,
картофи, дини и пъпеши и бели тикви за консумация през 2001
г. са 217,9 хил. ха - 4,38% от обработваемата земя. В сравнение
с 2000 г. те са нараснали с 4,31%. Увеличени са площите на зеленчуците,
отглеждани на открито и закрито, включително семена - с 8,35
%, на дините и пъпешите - с 2,75 %, на белите тикви за консумация
- с 11,94 %. Площите засадени с картофи намаляват с 1,63%.
Домати През 2001 г. по предварителни данни на НСИ
са произведени 393 487 т полски домати – близо до нивото от
предходната година. Реколтирани са 29,7 хил. ха /Таблица ІІ.21/
- с 3 % повече спрямо 2000 г., но същевременно средният добив
намалява с 2,6 %. По-високи са средните добиви, получени в област
Бургас – 25,159 т/ха, Благоевград - 23,441 т/ха; Пазарджик -
18,038 т/ха; Пловдив – 17,671 т/ха; Стара Загора – 17,586 т/ха
и Плевен – 17,429 т/ха.
Таблица ІІ.21
Площ,
средeн добив, производство на домати полски - 2000-2001 г.
Област
|
Площ (ха)
|
Среден добив
(тона/ха)
|
Производство
(тона)
|
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Благоевград
|
801
|
830
|
22,197
|
23,441
|
17835
|
19761
|
Бургас
|
1504
|
1949
|
10,132
|
25,159
|
15240
|
49154
|
Варна
|
1365
|
1540
|
15,221
|
15,243
|
21827
|
24500
|
Велико Търново
|
878
|
925
|
9,452
|
5,484
|
8296
|
5070
|
Видин
|
223
|
243
|
14,002
|
12,506
|
3115
|
3039
|
Враца
|
390
|
466
|
6,650
|
5,492
|
2618
|
2575
|
Габрово
|
360
|
420
|
8,200
|
8,000
|
3062
|
3440
|
Добрич
|
384
|
383
|
9,004
|
10,010
|
3460
|
3835
|
Кърджали
|
360
|
432
|
14,648
|
13,847
|
5378
|
6090
|
Кюстендил
|
403
|
421
|
13,360
|
14,886
|
5462
|
6262
|
Ловеч
|
274
|
209
|
15,996
|
6,040
|
4376
|
1462
|
Монтана
|
503
|
527
|
18,001
|
3,462
|
9227
|
1918
|
Пазарджик
|
2078
|
2048
|
20,206
|
18,038
|
41989
|
36983
|
Перник
|
398
|
391
|
11,910
|
10,707
|
4763
|
4193
|
Плевен
|
1613
|
1346
|
14,120
|
17,429
|
22784
|
23466
|
Пловдив
|
5592
|
6141
|
18,011
|
17,671
|
101877
|
109529
|
Разград
|
1172
|
1022
|
5,628
|
4,240
|
6596
|
4332
|
Русе
|
1860
|
2000
|
5,500
|
0,600
|
10260
|
1200
|
Силистра
|
1714
|
1521
|
4,497
|
4,330
|
7707
|
6587
|
Сливен
|
840
|
887
|
11,930
|
13,239
|
10044
|
12567
|
Смолян
|
107
|
102
|
6,989
|
9,980
|
745
|
1021
|
София-град
|
317
|
415
|
13,419
|
10,240
|
4251
|
4250
|
София
|
1380
|
1369
|
10,578
|
9,548
|
14596
|
13074
|
Стара Загора
|
1404
|
1418
|
19,255
|
17,586
|
27028
|
24936
|
Търговище
|
723
|
957
|
13,520
|
5,511
|
9777
|
5288
|
Хасково
|
1233
|
777
|
13,275
|
12,671
|
20285
|
10206
|
Шумен
|
513
|
522
|
14,865
|
7,959
|
7636
|
4165
|
Ямбол
|
439
|
439
|
10,162
|
10,451
|
4456
|
4584
|
Общо за страната
|
28828
|
29698
|
13,458
|
13,107
|
394700
|
393487
|
Източник: НСИ
Пипер
През 2001 г. са произведени 197 187 т - с 8% повече спрямо 2000
г. Увеличението е следствие на завишения среден добив – 9,711
т/ха – с 8 % повече спрямо предходната година. Реколтирани са
близо до нивото на 2000 г. - 19,8 хил. ха /Таблица ІІ.22/. Най-големи
производители на пипер са области Пловдив – 52 517 т, Бургас
– 17 206 т, Стара Загора – 14 304 т, Варна - 12 404 т.
Таблица ІІ.22
Площ, среден добив, производство
на пипер, 2000-2001 г.
Област
|
Площ (ха)
|
Среден добив
(тона/ха)
|
Производство
(тона)
|
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Благоевград
|
593
|
502
|
8,850
|
8,798
|
5250
|
4414
|
Бургас
|
892
|
993
|
13,497
|
17,335
|
12039
|
17206
|
|
