1.2. Стуктура на плододаващите лозя по райони
С проследяване структурата на площите, заети с плододаващи лозя през 2001 год., стана възможна по-добра диференциация на площите, заети със смесени сортове и тяхното отнасяне към съответните категории – червени и бели винени, и десертни сортове. Най-висок относителен дял в структурата на плододаващите лозови насаждения заемат червените винени сортове с 50,3%, следвани от белите винени сортове – 42,7% и десертни сортове – 7%.

Таблица ІІІ.2
Разпределение на плододаващите лозя по райони

Източник: МЗГ отдел “Агростатистика”-Наблюдение на лозята и виното в България-2001 година”

Фигура ІІІ.1

1.3. Производство на грозде

Производството на грозде от лозя е 431 480 тона (Таблица ІІІ.3) и се подразделя на винено – 93% и десертно – 7%. Делът на гроздето от асми представлява 0,5% от общо количество, произведено грозде за страната.

Таблица ІІІ.3
Производство на грозде (тона)

Източник: МЗГ, отдел “ Агростатистика” – “ Наблюдение на лозята и виното в България – 2001 ”

Фигура ІІІ.2

Високият добив в Югозападния район може да се обясни с благоприятните климатични условия и сортовата структура в района, ниския относителен дял на площите с изоставени лозя, от които се прибира продукция, спрямо общата площ на плододаващите лозя и с това, че 91% от площите се стопанисват от физически лица, което предполага разлики в провежданите агротехнически мероприятия в сравнение с другите райони, където лозовите насаждения са групирани в по-големи масиви.

1. 5 Разпределение на произведеното грозде
От общото произведено количество грозде приблизително 25,6% е изкупено от посредници и преработватели, като 59% е изкупено с предварителни договори. Само около 1% е количеството грозде, декларирано като дадено на преработватели за преработка на ишлеме.
През 2001 год. се запазва съотношението между относителните дялове на количествата грозде, предназначено за преработка и грозде за прясна консумация в сравнение с 2000 год.
Разпределението на произведеното грозде се изразява в три основни направления – грозде за прясна консумация, грозде, преработено в промишлени условия и грозде, преработено в домашни условия.
От 433 498 тона произведено грозде 7% е консумирано в прясно състояние 93% е подложено на преработка, съответно 28% в промишлени условия и 65% в домашни условия.
От общото количество преработено грозде 30% е преработено в промишлени условия от регистрирани преработватели на грозде, като 91% от гроздето е изкупено, 3% е гроздето преработено на ишлеме и 6% е собствена суровина. От количеството грозде, преработено в промишлени условия - 90% са преработени за вино и 10% са преработени за други продукти. (Таблица ІІІ.5).

70% от гроздето за преработка е преработено в извън промишлени условия, като 96% е вложено в производството на вино и 4% - в производството на други продукти. Преработката на част от това количество грозде, приблизително 253 хил. тона, е извършена от лица, които не са лозарски стопанства и не са регистрирани преработватели на грозде.
Общо за България от количеството преработено грозде 65% е вложено в производството на червени вина, 25% в бели вина, 4% - във вина розе и 6% е преработено за други продукти.

Разпределение на произведеното грозде в България реколта`2001

Таблица ІІІ.5
Грозде, преработено в промишлени условия (тона)

Източник: МЗГ, отдел “ Агростатистика” – “ Наблюдение на лозята и виното в България – 2001 ”

1.6 Работна сила

Физически лица обработват 24% от лозовите насаждения (35 хил. хa). Земеделските кооперации стопанисват 66% от площите. Около 10% от общата площ на лозята в България се обработва от търговски дружества, регистрирани по ТЗ и граждански сдружения, регистрирани по ЗЗД.
Югозападният район се отличава с най-голям относителен дял на площи, заети с лозя, обработвани от физически лица – приблизително 91%, следван от Северозападния - 59%, Югоизточния - 18%, Южния централен - 13%, Североизточния - 10% и Северния централен райони - 5%.
В районите Североизточен, Южен централен, Северен централен и Югоизточен, съответно около 84% 81%, 80% и 75% от лозовите насаждения са концентрирани в земеделските кооперации.
През 2001 год. в секторите лозарство и винопроизводство заетата работна ръка е около 30 хил.души, от които 20% са заети на пълно работно време. Около 34% е делът на неплатената работна сила. При сезонно наетата работна ръка се наблюдава най-висок относителен дял на отработените човекодни в прибирането на реколтата – приблизително 51% от общо отработените човекодни.
2. Винопроизводство

2.1. Винопроизводство по региони
В сравнение с 2000 година се наблюдава намаление на производството на вино близо с 42%, което съответства на намаленото производство на грозде, като се запазва съотношението между виното, произведено в промишлени условия и виното, произведено в домашни условия. Виното, произведено в домашни условия е 1 159 320 хл или 61% от общия обем. В промишлени условия е произведено 748 956 хл. вино реколта`2001. Трапезните вина заемат 24%, а качествените 15%. (Таблица ІІІ.6)

Таблица ІІІ.6
Общо производство на вино (хектолитри)

Източник: МЗГ, отдел “ Агростатистика” – “ Наблюдение на лозята и виното в България – 2001 ”

Югоизточният район се отличава като основен производител на вино, произведено в промишлени условия. Регистрираните предприятия винопроизводители в района са произвели 46% от общото количество промишлено вино за страната, съответно 45% от качествените и 47% от трапезните вина.
В Северния централен район е произведено 19% от общото количество промишлено вино, следван от Южния централен с 16%. Производството на качествени вина в Южния централен представлява 25% от общото производство на качествени вина и по този показател районът се нарежда на второ място след Югоизточния район.
На Североизточният район се падат 12% от общото производство, съответно 11% от качествените и 13% от трапезните вина за страната. Едва 6% от общото количество промишлено вино са произведени в Югозападният и Северозападният райони. (Таблица ІІІ.7)

Фигура ІІІ.3

Таблица ІІІ.7
Производство на промишлено вино реколта`2001 (хектолитри)