НАРЕДБА № 26 от 5.07.2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по

НАРЕДБА № 26 от 5.07.2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата

Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.

1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на туберкулозата по говедата;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.

Чл. 2. Туберкулозата по говедата подлежи на задължително обявяване на основание чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Мерки за предпазване на страната от внос на говеда, заразени с туберкулоза

Чл. 3. Внос на говеда се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) при условие, че:

1. животните, предназначени за разплод, са родени и отгледани на територията на страната износител или са престояли най-малко 6 месеца на територията на страната износител;

2. животните, предназначени за незабавно клане, са отглеждани най-малко 3 месеца в страната износител;

3. в страната износител туберкулозата по говедата е задължителна за обявяване, ваксинацията е забранена и съществуват ефикасни структури за епизоотологичен надзор над това заболяване;

4. стадото (фермата), от които произхождат животните, са под контрола на ветеринарен лекар, определен от държавната ветеринарна служба на страната износител;

5. стадото/фермата, от които произхождат животните, са официално свободни от туберкулоза съгласно приложение № 1;

6. не са предназначени за санитарно клане съгласно програми за ликвидиране на заразни болести, прилагани в страната износител;

7. животните са прегледани от държавен ветеринарен лекар до 24 часа преди товаренето и са клинично здрави;

8. се придружават от сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар, в който са посочени датата, методът и резултатът от изследването за туберкулоза, извършено 30 дни преди износа.

Чл. 4. (1) Внесените говеда се карантинират за 30 дни в карантинни бази, одобрени от НВМС, и се изследват интрадермално (вкожно) за туберкулоза с пречистен протеинов дериват на Микобактериум бовис, изготвен съгласно изискванията, посочени в приложение № 2.

(2) Изследването по ал. 1 се извършва най-малко 30 дни след изследването, посочено в сертификата по чл. 3, т. 8.

Чл. 5. (1) Говедата се освобождават от задължителната карантина по чл. 4 след получаване на отрицателен резултат от интрадермалното изследване по ал. 2.

(2) При получаване на положителни и съмнителни резултати за туберкулоза от изследването по чл. 4 реагиралите говеда се изолират, карантината се удължава до изясняване специфичността на реакциите и се уведомява държавната ветеринарна служба на страната износител.

(3) Положително и съмнително реагиралите на интрадермално изследване говеда се подлагат на диференциално изследване след 42 дни от изследването по чл. 4 по начин, посочен в приложение № 3.

(4) Резултатите от диференциалното изследване се отчитат от комисия, определена със заповед на директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) и в присъствие на представител на главното управление (ГУ) на НВМС.

(5) При отрицателен резултат от изследването по ал. 3 говедата се освобождават от задължителната карантина.

(6) При положителни резултати от изследването по ал. 3 се извършва диагностично клане на положително реагиралите говеда, за което се уведомява държавната ветеринарна служба на страната износител.

(7) При съмнителни резултати от изследването по ал. 3 комисията по чл. 5, ал. 4 съобразно преценката на резултатите от интрадермалното изследване за туберкулоза и статута на страната износител по отношение на туберкулозата издава нареждане за:

1. удължаване на карантината и извършване на ново интрадермално изследване за туберкулоза след 42 - 60 дни;

Чл. 6. При положителни резултати от изследването по чл. 5, ал. 6 и ал. 7, т. 2 се информира държавната ветеринарна служба на страната износител, реагентите се изколват и се изпраща материал за лабораторно потвърждаване на диагнозата.

Чл. 7. При клането на говедата по чл. 6 всички разходи са за сметка на вносителя.

Чл. 8. (1) При положителен резултат от лабораторното изследване по чл. 6 се изколва цялата внесена партида, като разходите са за сметка на вносителя.

(2) При съгласие на държавната ветеринарна служба на страната износител цялата партида говеда се връща на износителя, като разходите са за сметка на износителя.

Мерки за предпазване на говедата в страната от туберкулоза

Чл. 9. (1) За предпазване на страната от разпространение на туберкулозата по говедата НВМС провежда следните профилактични мерки:

1. идентификация на говедата и регистрация на говедовъдните обекти съгласно чл. 32 ЗВМД;

2. контрол върху придвижването и търговията с живи животни и животински продукти съгласно чл. 37 ЗВМД;

3. епизоотичен контрол на животновъдните обекти с говеда съгласно чл. 26 ЗВМД;

4. двукратни интрадермални изследвания (пролет и есен, през 6 месеца) на говедата над 12 месеца и еднократно на говедата от 6 седмици до 12 месеца с говежди (PPD) туберкулин или с термично концентриран синтетичен туберкулин (HCSM), произведени по стандартите, посочени в приложение № 2;

5. профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни и животински продукти;

6. придвижване на новозакупените говеда с ветеринарномедицинско свидетелство и паспорт, в които са отбелязани датата на последното изследване за туберкулоза и отрицателният резултат от него.

(2) Новозакупените говеда се карантинират от собствениците в изолирани помещения за 30 дни и се изследват интрадермално за туберкулоза, ако от последното изследване са изминали от 30 до 45 дни.

(3) В региони, в които всички стада/ферми са официално свободни от туберкулоза през последните 10 години, съгласно приложение № 1 ГУ на НВМС може да разпореди изследването по т. 4 да се извършва един път годишно.

Чл. 10. Държавният или лицензираният (частнопрактикуващ) ветеринарен лекар, обслужващ стадото, е длъжен:

1. да извършва интрадермални изследвания за туберкулоза на всички говеда на 6-седмична възраст съгласно профилактичната програма по чл. 30 ЗВМД;

2. да нанася данните за резултатите от изследванията по т. 1 в сведение по образец на НВМС;

3. да съхранява сведенията по т. 2 най-малко 5 години, а при установяване на туберкулоза - най-малко 10 години след ликвидиране на заболяването;

4. при съмнение за туберкулоза да изпълняват мерките по чл. 16;

5. да изпраща препис-извлечение за положително и съмнително реагиралите животни в РВМС и районната ветеринарна лечебница (РВЛ) в срок до 10 дни след изследването.

Чл. 11. Държавният ветеринарен лекар, контролиращ заразеното с туберкулоза стадо, е длъжен:

1. да извършва периодичните интрадермални изследвания за туберкулоза по утвърдена от ГУ на НВМС схема;

2. да провежда и контролира провеждането на мерките по чл. 20 и 21.

Чл. 12. Имунопрофилактиката и лечението на туберкулозата са забранени.

Чл. 13. Собствениците на заклани с диагностична цел говеда се обезщетяват на основание чл. 40 ЗВМД и по реда на чл. 59 и 60 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.).

Чл. 14. (1) При съмнение за туберкулоза по говедата при положителни или съмнителни резултати от интрадермалното изследване или след съобщение за патологоанатомична находка при заклани говеда, обслужващият стадото (фермата) ветеринарен лекар е длъжен:

1. да наложи възбрана на животновъдния обект, включваща забрана за вкарване, изкарване, разместване и клане на говеда в стадото (фермата);

2. да нареди изолиране на всички съмнително или положително реагирали говеда и използването на млякото им за храна на животни след предварителна термична преработка, гарантираща унищожаването на причинителя на туберкулозата;

3. да нареди млякото от отрицателно реагиралите говеда в стадото (фермата) да се използва за човешка консумация само след термична преработка, гарантираща унищожаването на причинителя на туберкулозата;

4. да уведоми незабавно регионалния епизоотолог и главния ветеринарен лекар на районната ветеринарна лечебница;

5. да провери броя на наличните говеда и номерата на ушните марки и да сравни тази информация с данните от регистъра на животновъдния обект;

6. да издава ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на говеда само до кланица, като посочва в тях, че животните произхождат от стадо (ферма), съмнително за туберкулоза;

7. да забрани изнасянето на тор, съоръжения, инвентар и други материали от животновъдния обект, които могат да бъдат контаминирани с причинителя на заболяването;

8. да забрани изкарването от животновъдния обект на други селскостопански животни, възприемчиви към туберкулоза.

(2) Мерките по ал. 1 се отменят от НВМС след отрицателен резултат от лабораторните изследвания по чл. 17.

Чл. 15. Диагноза туберкулоза по говедата се поставя въз основа на:

1. теренни (прижизнени) диагностични изследвания - интрадермално изследване, извършено съобразно изискванията в приложение № 1 с говежди и птичи туберкулин, изготвени по стандартите, посочени в приложение № 2;

2. патологоанатомични изследвания по време на редовен месопреглед или клане на говеда с диагностична цел;

3. лабораторни изследвания на материали от положителни и съмнителни говеда, установени чрез изследванията по т. 1 и 2.

Чл. 16. Лабораторните изследвания за туберкулоза се извършват в специализирани лаборатории по смисъла на чл. 14 ЗВМД чрез използване на следните методи:

4. биологични - заразяване на опитни животни.

Чл. 17. (1) Материали за лабораторните изследвания по чл. 16 от говеда с патологоанатомични изменения, съмнителни за туберкулоза, са: увеличени лимфни възли и паренхимни органи - бял дроб, далак, черен дроб, млечна жлеза и бъбреци.

(2) Материали за лабораторните изследвания по чл. 16 от положително или съмнително реагирали на интрадермално изследване говеда без видими патологоанатомични изменения са: мандибуларните, ретрофарингеалните, бронхиалните, медиастиналните, супрамамарните и мезентериалните лимфни възли, черният дроб и белият дроб.

Чл. 18. Ръководителите на лабораториите по чл. 16:

1. поддържат постоянна диагностична готовност;

2. незабавно изследват получените проби по методите, посочени в чл. 16;

3. незабавно уведомяват ГУ на НВМС, съответната РВМС и чрез обслужващия стадото (фермата) ветеринарен лекар (държавен или лицензиран) - собственика на животните за резултатите от изследванията по т. 2.

Мерки за ограничаване и ликвидиране на туберкулозата по говедата

Чл. 19. При лабораторно потвърждаване на туберкулоза по говедата по чл. 17 НВМС предприема следните мерки:

2. възбранява заразеното стадо (ферма), контролирано от държавен ветеринарен лекар, който прави опис и на другите възприемчиви животни;

3. забранява вкарването, изкарването, разместването и продажбата на говеда, изкарването на мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, тор, инвентар и други материали, които могат да бъдат носители на причинителя на туберкулозата;

4. разрешава изкарването на говеда само за клане с цел ликвидиране на заболяването под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. провежда епизоотологично проучване за изясняване на:

б) времето и пътя на проникване на заразния агент в стадото (фермата);

в) периода на скрито протичане на инфекцията;

г) наличието на други стада (ферми), в които има вероятност от проникване на заразния агент;

д) данни за продавани и придвижвани говеда в други стада (стопанства) през последните 12 месеца;

6. изпраща списък с имената и адресите на собствениците на говеда и други лица, имали контакт със засегнатите животни, до органите на ХЕИ към Министерството на здравеопазването.

Чл. 20. В стадо (ферма), заразено с туберкулоза съгласно чл. 19, НВМС прилага следните мерки:

1. положително и съмнително реагиралите говеда се изолират и изколват в 30-дневен срок от получаване на резултатите от изследването;

2. след изколване на животните по т. 1 се провежда механично почистване и дезинфекция на помещенията, инвентара, водопоите, хранилките и поилките съгласно приложение № 4;

3. мерките по т. 2 се извършват през 15 дни до оздравяване на стадото (фермата) и вдигането на ограничителните мерки;

4. млякото от положително и съмнително реагиралите крави се използва само за храна на животни след изваряване на място при температура 100 градуса С за 5 минути или се унищожава след обезвреждане;

5. млякото от отрицателно реагиралите животни се оползотворява след термична преработка, гарантираща унищожаването на заразния причинител, под контрола на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;

6. новородените и подрастващите телета се отглеждат изолирано и се изхранват с млекозаместител или мляко, претърпяло термична преработка, гарантираща унищожаването на причинителя на туберкулозата;

7. торът се събира и съхранява на недостъпни за животните места, като се облива с одобрен от НВМС дезинфектант и обезврежда биотермично;

8. забранява се изкарването на възприемчиви към туберкулоза животни от друг вид без изследване за туберкулоза;

9. изследването по т. 8 се извършва в 30-дневен срок;

11. забранява се общата паша на говеда от заразено стадо (ферма) с говеда от други стада/ферми от населеното място;

12. отрицателно реагиралите говеда от заразеното стадо (ферма) могат да пасат на изолирани и районирани терени, определени от ветеринарния лекар по чл. 19, т. 2.

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оздравява заразено стадо (ферма) чрез прилагане на следните мерки:

1. провеждане на ускорени интрадермални изследвания през 60 дни и изолиране на реагентите;

2. клане на положително реагиралите говеда, изследвани по т. 1, не по-късно от 15 дни;

3. клане на съмнително реагиралите говеда в срока по т. 2, докато се установяват положителни резултати за туберкулоза от лабораторните изследвания;

4. извършване на дезинфекции с одобрени от НВМС дезинфекционни средства по начин, посочен в приложение № 4.

(2) При отрицателен резултат от лабораторните изследвания съмнително реагиралите животни се подлагат на диференциално интрадермално изследване съгласно приложениe № 3.

(3) Говедата, реагирали отрицателно на изследванията по ал. 1, т. 1, се изследват отново не по-рано от 60 дни. Ако при това изследване са получени отрицателни резултати, животните се изследват през 4 месеца. Ако след две изследвания през 4 месеца резултатите са отрицателни, се извършва интрадермално изследване след 6 месеца.

(4) При нови случаи на положителни и съмнителни реакции от изследванията по ал. 3 се постъпва по реда, посочен в ал. 1.

(5) Прекратяване действието на ограничителните мерки по ал. 1 в стадо (ферма) се извършва след 4 последователни отрицателни интрадермални изследвания (две през 4 месеца и две през 6 месеца) от комисия, назначена от ръководителя на съответната РВМС, в която участва представител на Главно управление на НВМС, след заключително механично почистване и дезинфекция на животновъдния обект.

(6) Ръководителят на РВМС издава заповед за съставяне на комисия от специалисти, която по време на диагностичното клане извършва патологоанатомично изследване, взема материали за лабораторни изследвания и отразява в протокол получените резултати.

Чл. 22. (1) В края на всяка година НВМС извършва епизоотологичен анализ за разпространението на туберкулозата по говедата в страната.

(2) Епизоотологичният анализ включва следните данни:

1. брой на подлежащите на туберкулинизация говеда по региони, населени места и стада/ферми;

2. резултати от извършените интрадермални туберкулинизации/брой и процент на положителните и съмнителните животни;

3. резултати от диференциалните туберкулинизации на съмнителни и положителни говеда (брой и процент);

4. резултати от патологоанатомичните изследвания на съмнителни и положителни говеда;

5. резултати от лабораторните диагностични изследвания на материали от съмнителни и положителни говеда;

6. резултати от епизоотологичните проучвания в заразени и съмнителни за заразяване стада/ферми;

7. изясняване етиологията на неспецифичните туберкулинови реакции;

8. осигуряване на ежегодни бюджетни средства за ликвидиране на заболяването.

(3) Въз основа на анализа по ал. 2 НВМС ежегодно изготвя национална план-програма, в която се набелязват мерки за ограничаване и ликвидиране на туберкулозата по говедата в страната.

(4) Въз основа на националния план-програма по ал. 3 регионалните ветеринарномедицински служби, в които е констатирана туберкулоза по говедата, изготвят план-програма за ограничаване и ликвидиране на заболяването на регионално ниво.

(5) Данните от епизоотологичния анализ по ал. 2 се изпращат ежегодно до Международното бюро по епизоотиите и Европейската комисия.

Санитарно клане на положително и съмнително заразени с туберкулоза говеда

Чл. 23. (1) Съмнителни и положителни за туберкулоза говеда се превозват до кланицата със специализирани транспортни средства, след което транспортните средства се подлагат на дезинфекция с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.

(2) Животните се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, в което се посочва, че са предназначени за клане поради заразяване или съмнение за заразяване с туберкулоза.

(3) Клането се извършва в кланици, одобрени от НВМС.

(4) След приключване на клането се извършва дезинфекция на помещенията в кланицата, съоръженията и инвентара.

Чл. 24. Ветеринарно-санитарната преценка на месото се извършва под контрола на органите на ДВСК.

Чл. 25. Месо и субпродукти от заразени с туберкулоза говеда може да се използва за храна след термична преработка при технологичен режим, гарантиращ обезвреждането на причинителя на туберкулозата.

Чл. 26. Месо от говеда, произхождащи от заразени с туберкулоза стада (ферми), показали отрицателни резултати при интрадермална туберкулинизация и патологоанатомичните изследвания, се използва за производство на малотрайни варено-пушени колбаси.

Чл. 27. Месо от говеда, произхождащи от стада/ферми с положителни или съмнителни реагенти, свободни до този момент от туберкулоза, предназначени за диагностично клане, които не са показали патологоанатомични изменения, характерни за туберкулоза, се оползотворява като редовно.

Чл. 28. (1) Ако по време на редовен месопреглед се установят характерни за туберкулоза патологоанатомични изменения, органите на ДВСК изпращат материали за диагностични изследвания в лабораториите по чл. 17.

(2) Добитото по ал. 1 месо се преработва термично под контрола на органите на ДВСК.

Чл. 29. Държавният ветеринарен лекар, отговарящ за кланицата, води дневник за установените съмнителни за туберкулоза патологоанатомични изменения.

1. "Стадо/ферма" е група говеда, обитаващи един животновъден обект, или група говеда, които обитават различни животновъдни обекти, образуват сборни стада, ползват обща паша и водопои и имат един и същ здравен статус.

2. "Животновъден обект с говеда" е всяко място в страната, където се отглеждат или настаняват говеда.

3. "Ветеринарномедицински органи" са органите на НВМС или лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари.

4. "Държавен ветеринарен лекар" е служител на НВМС.

5. "Туберкулоза по говедата" е хронично заразно заболяване по говедата, което се причинява от Микобактериум бовис. Туберкулозата по говедата е зооноза. Причинителят на заболяването може да инфектира и други животни (свине, биволи и овце).

6. "Диагностично клане" е принудително клане на животни с цел патологоанатомично изследване и вземане на материал за лабораторно изследване.

7. "Туберкулинизация" е диагностична манипулация, при която интрадермално (вкожно) се инжектира препаратът туберкулин и след 72 часа се отчита изменението в дебелината на кожната гънка.

8. "Говеда" са едри преживни животни от видовете "Bison bison" и "Bubalus bubalus".

9. "Животни за клане" са животни, които са предназначени за придвижване до кланица.

10. "Животни за разплод" са животни, които не включват животни по т. 9 и са предназначени за добиване на приплоди, добив на мляко, работна сила и изложби.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Приложение № 1 към чл. 3, т. 5, чл. 9, ал. 3, чл. 15, т. 1

Официално свободно от туберкулоза стадо

Едно стадо/ферма с говеда е официално свободно от туберкулоза, ако:

а) всички говеда в стадото не са показали клинични признаци затуберкулоза;

б) всички говеда в стадото над шестседмична възраст са показали дваотрицателни резултата при интрадермално изследване през 6 месеца; ако в стадото/фермата е била констатирана туберкулоза, първото изследване трябва да е проведено 6 месеца след вдигане на възбраната, а второто - 6 месеца след това;

в) новопостъпилите в стадото/фермата говеда произхождат от официалносвободни от туберкулоза стада/ферми и са изследвани интрадермално 60 дни след влизане в новия животновъден обект;

г) след първото изследване по буква "б" в стадото/фермата не епостъпвало говедо по-възрастно от 6 седмици, без да е показало отрицателен резултат на интрадермално изследване.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, чл. 9, ал. 1, т. 4 и чл. 15, т. 1

Изисквания за производство и употреба на говежди и птичи туберкулин

1. Интрадермалните изследвания за туберкулоза се извършват с диагностичния препарат говежди туберкулин (PPD) или с термично концентриран синтетичен туберкулин (HCSM).

2. Производственият стандарт за контрол на говеждия PPD туберкулин исинтетичния HCSM туберкулин трябва да бъде калибриран в единици на Европейския съюз на базата на биологичен опит със стандартен туберкулин на Европейския съюз.

3. Производственият стандарт за контрол на птичия туберкулин трябва дабъде калибриран в международни единици на базата на биологичен опит със стандартен туберкулин на Европейския съюз.

4. Стандартът на Европейския съюз за PPD туберкулин е този, произвежданв Института в Лилестад, Холандия.

5. Стандартът на Общността за HCSM туберкулин е този, произвеждан вИнститута Пастьор в Париж, Франция.

6. Стандартът на Общността за птичи туберкулин е този, произвеждан въвВетеринарния институт в Уейбридж, Великобритания.

7. Говеждите туберкулини трябва да се приготвят с един от следнитещамове Микобактериум бовис:

8. Птичите туберкулини трябва да се приготвят с един от следните щамове Микобактериум авиум:

9. PH на туберкулините трябва да бъде между 6,5 и 7,5.

10. Институтът за контрол на ветеринарни препарати към НВМС трябва дагарантира, че антимикробните консерванти и други вещества, прибавяни към туберкулина, са безвредни и не намаляват неговата ефикасност. Разрешените максимални концентрации на фенола са 0,5%, на глицерина - 10 %.

11. При съхраняване на туберкулините на тъмно при температура от 2 до8 С те запазват своята годност за:

12. Официалният контрол на туберкулина се извършва върху всяка партидатуберкулин, разлят във флакони, готови за употреба.

13. Туберкулините се изпитват чрез биологични и химични методи.

14. Туберкулините трябва да бъдат стерилни. Тестовете за стерилност сеизвършват съгласно Европейската фармакопея.

15. Тестовете за токсичност и дразнещи свойства се извършват съгласно

16. Туберкулините се подлагат на химически анализ за определянеконцентрацията на глицерин и/или фенол, както и концентрацията на други използвани консерванти.

17. Тестовете за нечувствителност към туберкулина се извършват съгласноЕвропейската фармакопея.

18. Активността на туберкулините се определя с биологични методи набаза сравнение между стандартните туберкулини и изпитваните туберкулини.

19. Съдържанието на протеин при PPD туберкулина се измерва по метода наKjeldahl. Азотът се преобразува в туберкуло-протеиново съдържание, като се умножава по 6,25.

20. Говеждият HCSM туберкулин има норма за активност 65 000 ЕО вмилилитър и се разлива в ампули от 5 милилитра.

21. Говеждият PPD туберкулин има норма за активност 50 000 ЕО за 1 мгPPD и в лиофилизирано състояние се поставя в ампули по 1,8 мг PPD, т.е. 0,00002 мг от PPD има активност, равна на една ЕО.

22. Птичият PPD туберкулин има норма за активност 50 000 ЕО на 1милиграм суха материя, поставена в лиофилизирано състояние в ампули със съдържание 10 мг PPD и 26,3 мг соли, т.е. 0,0000726 мг от стандарта за активност, равна на 1 ЕО.

23. (А) Активността на туберкулина се изпитва чрез биологична проба на морски свинчета. Използват се най-малко 8 клинично здрави морски свинчета (албинос) с тегло 400 - 600 грама, като опитът продължава най-малко един месец.

Говеждият туберкулин се изпитва на морски свинчета, инжектирани по единот следните начини:

- инжектиране на инактивиран термично Микобактериум бовис щам AN 5, вмаслен аджувант;

- инжектиране на жив щам Микобактериум бовис във физиологичен разтвор;

(Б) Птичият туберкулин се изпитва чрез инжектиране на морски свинчета сдва милиграма от щама Микобактериум авиум, топлинно инактивиран и вложен в 0,5 мл течен парафин, или чрез инжектиране на морски свинчета на жив щам D4 Микобактериум авиум във физиологичен разтвор.

(В) Изпитването на всеки туберкулин спрямо стандартния туберкулин сепровежда чрез интрадермално инжектиране на морски свинчета. Опитът се отчита въз основа на реакциите, предизвикани от поредица вкожни инжектирания на дози по 0,2 мл стандартен туберкулин, разтворен в буфериран физиологичен разтвор, съдържащ 0,0005 % Туин 80, и серия вкожни инжекции от изпитвания туберкулин. Разтворите се правят в геометрични серии и се инжектират от двете страни на морски свинчета съгласно латинско каре/четири килийки от всяка страна при проба с 8 места/точки.

Контролираният туберкулин се преценява чрез статистически методи, коитосе основават на големината (диаметрите) на реакциите и логаритмите на дозите като метаметри. Контролираният туберкулин е качествен, ако действието му гарантира над 2000 ЕО туберкулин (плюс минус 25 %) в една доза за говедо.

Действието на всеки туберкулин трябва да бъде изразено в ЕО туберкулинили в международни единици на 1 милилитър.

Периодичен контрол за действието на говеждия туберкулин може да сеизвърши на естествено или изкуствено заразени с туберкулоза говеда. Тези проверки за действието му при група говеда включва една интрадермална инжекция (на 4 до 6 места) с изпитвания туберкулин. Активността на туберкулина се изчислява спрямо стандартния туберкулин на биологичен опит с морски свинчета и се изчислява чрез статистически методи.

24. Изисквания за поставяне етикети върху опаковките и флаконите стуберкулина.

Етикетите на опаковките, съдържащи флакони с туберкулин, и етикетитевърху флаконите с туберкулин трябва да съдържат следните данни:

- при течните туберкулини - общия обем на флакона;

- броя на единиците на Общността или броя на международните единици вмилилитър или милиграм;

- естество и количество на използваната течност при лиофилизирането;

- наименование и количество на други добавени съставки;

- вид на използвания щам Микобактериум бовис за производството натуберкулина.

25. Институтът за контрол на ветеринарни препарати към НВМС е отговоренза официалното изпитване на туберкулините в България.

Приложение № 3 към чл. 5, ал. 3, чл. 21, ал. 2
Извършване и отчитане на интрадермално изследване с туберкулин

1. За пожизнена диагноза на туберкулозата по говедата се прилага интрадермално изследване (туберкулинизация) с пречистен протеинов дериват (ППД) на Микобактериум бовис.

2. За регламентирани интрадермални изследвания се считат:

а) еднократно инжектиране на говежди туберкулин;

б) диференциално интрадермално изследване с едновременно прилагане наговежди и птичи туберкулин.

3. Изследванията по т. 2 се извършват и отчитат от ветеринарен лекар.

4. Инжектираната доза туберкулин трябва да съдържа:

а) минимум 2000 единици на Европейския съюз говежди туберкулин;

б) минимум 2000 единици на Европейския съюз птичи туберкулин;

в) обемът на всяка инжектирана доза не трябва да бъде повече от 0,2 мл.

5. Изследването по т. 2, буква "а" се извършва при спазването наследните изисквания:

а) вписване на номерата на ушните марки на говедата в сведение-образец;

б) застригване на поле с диаметър 5 - 10 см между предната и среднататретина на шията; кожата на застриганото място трябва да не е сраснала неподвижно с подкожната тъкън и да няма цикатриксни образувания;

в) застриганото поле се почиства, хваща се между четирите пръста ипалеца и се измерва дебелината на кожната гънка с кутиметър;

г) резултатът, получен при измерването, се вписва в съответната графана сведението-образец;

д) туберкулинът се инжектира интрадермално в доза 0,1 мл, съдържащ непо-малко от 2000 и не повече от 5000 единици на Европейския съюз, със

спринцовка, предназначена за интрадермална туберкулинизация;

е) при правилно инжектиране на туберкулина на мястото на инжектиранетосе образува твърдо възелче с големина на грахово зърно;

ж) туберкулинизацията се отчита след 72 часа, като се измервадебелината на кожната гънка по начин, посочен в т. 5, буква "в";

з) измерването на дебелината на кожната гънка преди и слединжектирането се извършва от ветеринарния лекар, извършващ изследването по т. 5;

и) резултатът от измерването по буква "ж" се нанася в посочената графав сведението-образец.

6. Резултатът от реакцията се изчислява чрез отчитане разликата вдебелината на кожната гънка преди и след измерването:

а) резултатът е отрицателен, когато разликата в дебелината на кожнатагънка е до 2 мм и не се наблюдават едем, ексудация, некроза, болка на мястото на инжектирането или възпаление в областта на лимфните възли;

б) резултатът е съмнителен, когато разликата в дебелината на кожнатагънка е над 2 мм и не повече от 4 мм и отокът е ограничен, нетемпериран, неболезнен и няма некроза;

в) резултатът е положителен, когато разликата в дебелината на кожнатагънка е над 4 мм и се наблюдава темпериран, разлят, зачервен и болезнен

оток, некроза и възпаление в областта на лимфните възли.

7. Всички говеда, показали съмнителни или положителни резултати, сеподлагат на диференциално интрадермално изследване най-малко 42 дни и не по-късно от 45 дни след изследването по т. 5.

8. Изследването по т. 7 се извършва по начин, посочен в т. 5, катоговеждият туберкулин се инжектира от дясната, а птичият - от лявата страна на шията.

9. Резултатът от реакцията се отчита и за двата вида туберкулин поначин, показан в т. 6, на 72-рия час след инжектирането им:

а) резултатът е положителен, когато разликата при отчетените резултатимежду говеждия и птичия туберкулин е повече от 4 мм в полза на говеждия туберкулин или се наблюдават клинични признаци, посочени в т. 6, буква "а";

б) резултатът е съмнителен, когато животното даде съмнителна илиположителна реакция едновременно и на двата вида туберкулин и липсват признаците, посочени в т. 6, буква "в";

в) резултатът е отрицателен, когато при отчитане на реакцията приговеждия туберкулин резултатът е отрицателен;

г) когато липсват положително реагирали животни в стадото (фермата) заклане, с диагностична цел се избират говеда, реагирали съмнително с разлика 1,6 - 4 мм в полза на говеждия туберкулин.

10. Говеда, показали съмнителни резултати при интрадермалното

изследване по т. 5, се подлагат на друго изследване с 0,2 мл говежди туберкулин след най-малко 42 дни, но не повече от 60 дни. При това изследване всички говеда непоказали отрицателна реакция се считат за положително реагирали.

Приложение № 4 към чл. 20, т. 2 чл. 21, ал. 1, т. 4
Обезвреждане на тора, механично почистване и дезинфекция при туберкулозата по животните

1. Туберкулозните микобактерии проявяват значителна устойчивост към алкохолите, киселините, алкалиите и повърхностноактивните вещества. Подходящи за дезинфекция са алдехидите, перкарбоновите киселини, фенолните деривати и хлорсъдържащите съединения.

2. За предотвратяване разпространението на туберкулозните причинителисе извършват текущи дезинфекции. До ликвидиране на туберкулозата леглата за животните и пътеките в помещенията ежедневно се почистват и дезинфекцират. В края на седмицата почистване и дезинфекциране се извършва в цялото помещение, на инвентара и дрехите на обслужващия персонал.

3. Отделеният при почистването тор се компостира на безопасноразстояние от животновъдните помещения и се подлага на биотермично обеззаразяване за не по-малко от 6 месеца. Отмивните води и течният тор се събират в траншеи, в които се размесват с формалин (20 л формалин на 1 куб. м течност и експозиция 72 часа). При температура под 12 С се използва 10 л за 1 куб. м вофастерил при експозиция 30 мин. или хлорни препарати с разчет 120 г активен хлор за 1 куб. м и експозиция 48 часа.

4. Помещения, в които се отглеждат заразени животни, се подлагат наосновно почистване и заключителна дезинфекция. Дезинфекцията се извършва по следния начин:

След освобождаване на помещението от заразените животни всичкиповърхности се напръскват с 5 % формалин и след 1 час с 2 % натриева основа при разход 1 л/кв. м. След 2 часа помещението се проветрява и се извършва основно механично почистване. С водна струя под налягане 8 - 50 атм., а където е необходимо, с метли, лопати, стъргалки и други пособия се почистват стените, яслите, пътеките, инвентарът и другите предмети и повърхности. Когато подът е дървен или е покрит с нетрайна настилка , дървените части се отстраняват и заедно с другите отпадъци се загробват, като преди това се размесват с хлорна вар - 10 кг за 1 куб. м отпадъци. Намиращата се под нетрайните подове пръст, както и трамбованата пръст се изкопават на дълбочина 20 см и се заравя след размесване с хлорна вар. На нейно място се поставя трайна настилка - фугирани тухли, бетон или асфалт.

Основно се почистват всички сервизни помещения, околният терен ипътищата. Дворът и местата, където са настанени заразените животни, механично се почистват и дезинфекцират с посочените в т. 7 дезинфекционни разтвори при разходна норма не по-малко от 2,5 л/кв. м площ. Дворът се преорава и бракува.

Ефектът от почистването се преценява визуално. Това продължавадотогава, докато не се появи структурата на строителния материал, а отмивните води не съдържат видими замърсявания.

В неблагополучните ферми целогодишно се провеждат дератизации, а принужда и деорнитизация. От март до октомври се извършва и дезинсекция.

Средствата и методите за тези мероприятия са дадени в съответните инструкции.

5. Същинска дезинфекция. След подсушаване на основно почистенитеповърхности те се напръскват с едно от следните дезинфекционни средства: хлорна вар - 20 %; натриев или калиев хипохлорит - 10 %, 3 % натриева основа, затоплена до 60 С; формалин 10 % (формалиновите препарати се използват при околна температура над 12 С); вофастерил - 2 %; крезолови препарати - 10 %, и сухонасипна хлорна вар с разчет 150 г/кв. м и последващо заливане с 0,7 л/кв. м вода. Хлорните препарати могат да засилят действието си чрез добавка на повърхностноактивни вещества (1 - 2 % или чрез активиране с амониеви соли в количество и концентрация на съответния хлорен препарат). При работа с хлорни препарати е необходимо да се вземат предпазни мерки срещу отравяния с хлор-газ.

Разходната норма за посочените работни дезинфекционни разтвори е1 л/кв. м и експозиция 4 - 6 часа.

Малоценните и малотрайните предмети се изгарят и загробват. Принеобходимост те се дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа или огнепръскачка след предварително овлажняване (за да се спазват противопожарните мерки) или чрез потапяне за 12 часа в един от посочените дезинфекционни разтвори.

На следващия ден се извършва втора дезинфекционна обработка на помещението за животни и сервизните помещения. За целта върху пода на помещенията, дворчетата и околните пътища равномерно се разпръсква хлорна вар с разчет 200 г/кв. м. Тя се залива с 10 % воден разтвор на амониева селитра с разчет 0,7 л/кв. м. След това помещението се затваря и уплътнява за 12 часа. При разпръскването и активирането на хлорната вар се използва противогаз.

6. Където дезинфекцията с активирана хлорна вар е невъзможна, сеприлага обгазяване с формалдехид по следния начин: в стъклен или емайлиран съд се смесват с 60 мл формалин 45 г калиев перманганат и 30 мл вода за 1 куб. м пространство. Времето на действие е 6 часа. Необходими условия са добро уплътняване на помещението, температура над 12 градуса С и относителна влажност на въздуха над 85 %.

След изтичане на експозицията за всяка дезинфекция се вземат смивки (поедна проба на всеки 20 кв. м) и се разработват по известните методики за доказване на стафилококи. Всички проби трябва да бъдат отрицателни за този вид микроорганизми. В противен случай дезинфекцията се повтаря.

Извършва се основен ремонт на сградите и цялостно белосване на 20 %варно мляко, към което е прибавена 2 % хлорна вар.

7. Преди заселването на помещенията с незаразени говеда се извършва двукратна дезинфекция.

8. Транспортните средства се дезинфекцират на специална площадка,снабдена със септична яма. Дезинфекционното средство се нанася след основно почистване на всички повърхности. Когато околната температура е под 12 греадуса С, дезинфекцията се извършва с 2 % вофастерил или с хлорни препарати при концентрация 2 % активен хлор.

9. Дрехите и обувките се обработват с пара при температура 98 градуса С,налягане 2 атм. и експозиция 60 мин. или се накисват в 10 % формалин, затоплен до 40 градуса С за 24 часа, след което се изпират. Съотношението на дезинфектанта към дрехите е 10:1 (тегловни части).

10. Използването на помещенията от нови незаразени животни се допускане по-рано от 3 месеца от изкарването на болните животни след провеждане на посочените почиствания и дезинфекции.

Забележка. Хлорните препарати трябва да съдържат не по-малко от 25 %активен хлор, а формалинът - не по-малко от 30% формалдехид.

0800-20-200 signali_korupcia@ mzp.government.bg Електронен адрес за подаване на сигнали към Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерски съвет

0800-20-200

signali_korupcia@
mzp.government.bg

Електронен адрес за подаване на сигнали към
Комисията за превенция
и противодействие на корупцията
към Министерски съвет