Министерство на земеделието и храните

Електронен адрес на Министъра на земеделието и храните Валери Цветанов

minister@mzp.government.bg

Сигнали за корупция

0800-20-200

signali_korupcia@
mzp.government.bg

Електронен адрес за подаване на сигнали към
Комисията за превенция
и противодействие на корупцията
към Министерски съвет

Отдел "Агроекология"

НАРЕДБА № 2 от 10.01.2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на сперма от нерези, говежди и биволски бици

Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2003 г. т. 9, р. 6, № 960м

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат ветеринарно-санитарните изисквания:

1. към центровете за получаване и съхранение на сперма;

2. към нерези, говежди и биволски бици, от които се получава сперма;

3. при получаване, съхранение и транспортиране на сперма от нерези, говежди и биволски бици;

4. при търговия и внос на сперма от нерези, говежди и биволски бици.

Глава втора

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И

СЪХРАНЕНИЕ НА СПЕРМА ОТ ЖИВОТНИ

Раздел I

Ветеринарно-санитарни изисквания за одобряване на центрове за

получаване и съхранение на сперма от животни

Чл. 2. (1) Центровете за получаване и съхранение на сперма от животни се одобряват и регистрират от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), ако:

1. са поставени под постоянен надзор на държавен ветеринарен лекар;

2. разполагат със:

а) помещение за отглеждане на животните, от които се получава сперма;

б) изолатор за животните, който е напълно отделен от помещенията за отглеждане на животните;

в) съоръжения за получаване на сперма;

г) помещение за обработка на спермата, което може да не е разположено на същия терен;

д) помещение за съхраняване на спермата, което може да не е разположено на същия терен; ако е разположено на същия терен, трябва да е в отделна сграда;

е) помещение за почистване, дезинфекциране и стерилизиране на инструментите, съдовете и инвентара;

3. са построени и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън центъра;

4. помещенията им са проектирани и построени по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират;

5. са проектирани така, че помещенията за отглеждане на животни, помещенията за обработка на сперма и тези за съхранение на сперма са физически отделени помежду си.

(2) В изолатора по ал. 1, т. 2, буква "б" се настаняват животни, показали клинични признаци на заболяване, или такива, които са показали положителен резултат от задължителните лабораторни изследвания, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 12, ал. 1.

(3) Одобрените центрове се инспектират най-малко два пъти годишно от държавен ветеринарен лекар за проверка на спазване на изискванията по тази наредба.

(4) Одобрените центрове получават официален ветеринарен регистрационен номер.

Раздел II

Ветеринарно-санитарни изисквания към одобрените центрове за получаване

и съхранение на сперма от животни

Чл. 3. В одобрените центрове за получаване и съхранение на сперма трябва:

1. да се отглеждат животни от вида, от който получават сперма; когато е необходимо да се отглеждат и други видове животни, те не трябва да носят риск за здравето на тези, от които се получава сперма, и трябва да отговарят на изискванията, поставени от държавния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра;

2. да се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват следните данни за животните:

а) идентификация, дата на раждане, порода;

б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации;

в) входящи и изходящи пратки сперма, като е отбелязано и местоназначението им;

3. да не се допуска влизането на неупълномощени лица;

4. работещите да са обучени по следните процедури:

а) спазване на хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести;

б) работа в стерилни условия;

в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма;

5. да се обработва и съхранява само сперма, получена в одобрен център, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма;

6. спермата да се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения при условия на най-строга хигиена;

7. инструментите, които влизат в контакт със спермата и животните, да са за еднократна употреба или да се почистват, дезинфекцират и стерилизират след всяка употреба;

8. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма да се дезинфекцират или стерилизират след употреба;

9. продукти от животински произход, добавки и разредители, които се използват при обработката на спермата, да са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск;

10. криогенният агент да не е използван преди това за други продукти от животински произход;

11. всяко количество сперма, независимо дали е разделено на отделни дози или не, да бъде идентифицирано във водената документация по начин, чрез който може да се установят:

а) датата на получаване;

б) регистрационният и идентификационният номер на животното;

в) името и регистрационният номер на одобрения център, в който е получена;

г) серологичният статус на донора по отношение на инфекциозния ринотрахеит и инфекциозния пустулозен вулвовагинит, когато спермата е получена от говежди и биволски бици.

Глава трета

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО, СЪХРАНЕНИЕ И

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА СПЕРМА ОТ НЕРЕЗИ, ГОВЕЖДИ И БИВОЛСКИ БИЦИ

Раздел I

Общи ветеринарно-санитарни изисквания към животните, които се допускат

в центровете за производство и съхранение на сперма

Чл. 4. (1) Животните се допускат в центъра с разрешение от държавния ветеринарен лекар, който отговаря за центъра. Всяко влизане и излизане на животни се документира.

(2) Животните, допуснати за влизане в центъра, не трябва да показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането.

Чл. 5. Всички лабораторни изследвания се извършват в специализирани лаборатории, определени от министъра на земеделието и горите, съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Раздел II

Ветеринарно-санитарни изисквания към нерезите, които се допускат в

одобрени центрове за получаване и съхранение на сперма

Чл. 6. (1) В одобрените центрове се допускат животни, които отговарят на следните изисквания:

1. преминали са период на карантина в продължение най-малко на 30 дни в карантинно помещение, одобрено от органите на НВМС, където:

а) няма животни от други видове;

б) има животни от други видове със същия здравен статус;

2. преди постъпването си в карантинното помещение по т. 1 животните идват от стадо/ферма:

а) свободно от бруцелоза;

б) в което през последните 12 месеца не е постъпвало животно, ваксинирано срещу шап;

в) в което през последните 12 месеца няма данни за поява на клинични признаци и получени положителни резултати от лабораторни изследвания на животните за болестта на Ауески;

г) разположено в зона, където не са наложени ограничения за придвижване на нерези поради възникване на заразни болести по нерезите;

3. тридесет дни преди карантината по т.1 животните са показали отрицателни резултати след лабораторни изследвания за:

а) бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

б) болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или Елайза тест с всички антигени на вируса (с цял вирус);

в) болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - Елайза тест за "GE" антигени;

г) класическа чума по свинете - Елайза тест или серум неутрализационен тест;

4. Петнадесет дни след карантината по т. 1 животните са изследвани за:

а) бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

в) болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - Елайза тест за "GE" антигени;

5. в деня на приемане в центъра животните не трябва да показват клинични признаци на заболяване и да идват директно от карантинното помещение по т. 1.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията по ал. 1, т. 3 да се проведат в карантинното помещение, като началото на 30-дневната карантина започва да тече след получаване на отрицателни резултати от тях.

(3) Когато при изследванията по ал. 1, т. 4 някое животно реагира положително, то се отстранява от карантинното помещение. При групова карантина НВМС трябва да вземе всички необходими мерки за възстановяване на здравословното състояние на останалите животни за влизане в центъра.

Чл. 7. (1) За животни, реагирали положително при изследване за бруцелоза, се прилага следната процедура:

1. серумите, които са дали положителен резултат, се подлагат на серум аглутинационен тест и теста по чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а";

2. извършва се епизоотологично проучване в стопанството, от което произхождат животните, показали положителен резултат;

3. извършва се повторно изследване с тест с буфериран бруцелозен антиген, серум аглутинационен тест и реакция за свързване на комплемента на животните, показали положителни резултати, като пробите се вземат най- малко 7 дни след изследване на първите проби;

4. след отпадане на съмнението за бруцелоза животните, дали отрицателни резултати на изследванията по посочената процедура, могат да бъдат приети в центъра.

(2) Когато някое животно реагира положително за бруцелоза, останалите животни с отрицателен резултат от същото стопанство се допускат в карантинното помещение след извършване на процедурите, посочени в ал. 1, и след като се получи потвърждение, че стопанството или стадото на произход са свободни от бруцелоза.

Чл. 8. В деня на изпращане на животните за центъра карантинните помещения по чл. 6, ал. 1, т. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. не са разположени в зона с наложени ограничения във връзка с възникване на заразна болест по нерезите;

2. през последните 30 дни няма данни за клинични признаци или положителни резултати от лабораторните изследвания за болестта на Ауески.

Чл. 9. (1) Животните в одобрените центрове преминават през следните задължителни тестове:

1. за бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

2. за болестта на Ауески - серум неутрализационен тест или Елайза тест с всички антигени на вируса (с цял вирус) - за неваксинирани нерези;

3. за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина срещу болестта на Ауески - Елайза тест за "GE" антигени;

4. за класическа чума по нерезите - Елайза тест или серум неутрализационен тест за наличие на антитела.

(2) Тестовете по ал. 1 се извършват:

1. веднъж годишно на всички животни;

2. на животните, които напускат центъра;

3. на 25 % от животните в центъра през 3 месеца; държавният ветеринарен лекар, отговарящ за центъра, да е взел представителни проби за цялата популация в центъра по отношение на възрастовата група и условията на отглеждане; ветеринарният лекар на центъра трябва да осигури тестуване на всички животни най-малко веднъж по време на престоя им в центъра.

(3) Ако някой от тестовете по ал. 1 е положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен тест, не може да бъде обект на търговия. Спермата, получена от останалите животни в центъра, може да бъде обект на търговия след възстановяване на здравния статус на центъра.

(4) Когато животните идват от одобрени центрове и през последните 12 месеца са извършени тестовете, посочени в ал. 1, животните могат да бъдат преместени от един център в друг център със същия здравен статус без карантина или извършване на задължителните тестове, в случай че прехвърлянето е директно. Животните, които се преместват, не трябва да влизат в контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус, а транспортните средства трябва да се дезинфекцират, преди да бъдат използвани.

Раздел III

Ветеринарно-санитарни изисквания към говежди и биволски бици, които се

допускат в одобрени центрове за получаване и съхранение на сперма

Чл. 10. (1) В одобрените центрове се допускат животни, които отговарят на следните изисквания:

1. били са поставени под карантина най-малко 30 дни в карантинно помещение, одобрено от органите на НВМС, където:

а) няма животни от други видове;

б) другите животни са със същия здравен статус;

2. преди карантината по т. 1 животните идват от стадо/ферма, официално свободни от туберкулоза и бруцелоза съгласно Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата (ДВ, бр. 65 от 2001г.) и Наредба № 27 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ, бр. 99 от 2000 г.);

3. идват от стадо/ферма, свободни от левкоза съгласно Наредба № 26 от 2002 г. за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата, или са родени от майки, които са изследвани и са показали отрицателен резултат в агар гел имунодифузионния тест, извършен в съответствие с изискванията на приложението на Наредба № 26 от 2002 г. за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата, след отстраняване на животните от техните майки;

4. тридесет дни преди карантината по т. 1 животните са реагирали отрицателно на следните изследвания:

а) интрадермално (вкожно) изследване за туберкулоза съгласно приложение № 3 на Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата;

б) серум аглутинационен тест, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT единици);

в) серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата, посочено в приложението към Наредба № 26 от 2002 г. за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата;

г) серум неутрализационен тест или Елайза за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата;

д) тест за изолиране на вируса в клетъчни култури и установяване на вирусния антиген в тях чрез имунофлуоресцентен или имунопероксидазен тест за вирусна диария по говедата;

5. по време на карантината по т. 1 животните се изследват за:

а) серум аглутинационен тест, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT единици);

б) серологично изследване чрез имунофлуоресцентен тест или микробиологично изследване (културален тест) за инфекция с кампилобактерии на смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина, а женските животни се изследват чрез аглутинационен тест на вагинална слуз;

в) микроскопско и микробиологично (културално) изследване за трихомоноза на проби от вагинални и препуциални смивки, при което женските животни се изследват чрез извършване на аглутинационен тест на проби от вагинална слуз;

г) серум неутрализационен тест за инфекциозен ринотрахеит-пустулозен вулвовагинит по говедата.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията по ал. 1, т. 4 да се извършат в карантинната база, като началото на 30-дневната карантина започва да тече след получаването на отрицателни резултати от тези изследвания.

(3) Ако някой от тестовете по ал. 1, т. 5 е положителен, животното незабавно се отстранява от карантинното помещение. При групова карантина НВМС взема всички необходими мерки за възстановяване на здравословното състояние на останалите животни за влизане в центъра.

Чл. 11. Карантинното помещение по чл. 10, ал. 1, т. 1 към деня на изпращането трябва:

1. да се намира в центъра на район с радиус 10 км, в който не е имало шап най-малко 30 дни;

2. най-малко 3 месеца да е било свободно от шап и бруцелоза;

3. най-малко 30 дни е било свободно от задължително обявяваните болести по говедата, посочени в приложението.

Чл. 12. (1) Говежди и биволски бици в одобрените центрове се изследват най-малко веднъж годишно за:

1. туберкулоза - чрез интрадермално (вкожно) изследване, с отрицателен резултат, описано в Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата;

2. серум аглутинационен тест, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT единици);

3. скрининг тест за ензоотична левкоза по говедата, с отрицателен резултат;

4. серум неутрализационен тест или Елайза за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит, с отрицателен резултат, като:

а) животни, които са показали положителен резултат преди това на един от двата серологични теста, не се изследват повторно;

б) ваксинация срещу това заболяване се извършва на серонегативни животни еднократно с жива ваксина, приложена интраназално, или двукратно с инактивирана ваксина през интервал не по-малко от три седмици и не повече от четири седмици, приложена парентерално; след това ваксинацията се извършва през интервал не повече от шест месеца;

5. серологично изследване чрез имунофлуоресцентен тест или микробиологично изследване (културален тест) за инфекция с кампилобактерии на смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина, а женските животни се изследват чрез аглутинационен тест на вагинална слуз.

(2) Ако животно реагира положително на някое от изследванията по ал. 1, то се изолира и спермата, получена от него след последния отрицателен тест, не може да стане обект на търговия.

(3) Спермата от всички други животни в центъра от датата, когато са получени положителните резултати, се държи отделно и може да стане обект на търговия след възстановяване на здравния статус на центъра.

Чл. 13. (1) Ако са спазени изискванията, посочени в чл. 4, ал. 2 и чл. 11 и са направени задължителните лабораторни изследвания, посочени в чл. 12, ал. 1 през предходните 12 месеца, животните директно се преместват от един одобрен семесъбирателен център в друг със същия здравен статус без изолация или лабораторно изследване.

(2) По време на преместването от един одобрен семесъбирателен център в друг със същия здравен статус животните не трябва да са в контакт с двукопитни животни с различен здравен статус и използваното превозно средство трябва да е било предварително дезинфекцирано.

Раздел IV

Ветеринарно-санитарни изисквания при получаване на сперма в одобрени

центрове

Чл. 14. (1) Спермата трябва да е получена от животни, които:

1. не показват клинични признаци на заболяване в деня на получаване;

2. отговарят на изискванията на глава трета, раздели I, II и III;

3. не са използвани за естествено осеменяване.

(2) Нерезите, от които се получава сперма, трябва:

а) да не са ваксинирани срещу шап;

б) да са държани в центрове, които не са разположени в регион с наложени ограничения във връзка с възникване на заразна болест по нерезите;

в) да са държани в центрове, които през 30-дневния карантинен период преди получаването на спермата са били свободни от болестта на Ауески.

(3) Говежди и биволски бици, от които се получава сперма, трябва:

1. да са държани в одобрен център най-малко 30 дни преди датата на получаване;

2. да не са ваксинирани против шап 12 месеца преди получаването;

3. да са държани в центрове, свободни от шап, най-малко 3 месеца преди получаването и 30 дни след получаването й; центровете да са разположени в центъра на район, в който в радиус 10 км през последните 30 дни не е регистриран случай на шап;

4. да са държани в центрове, които през периода, започващ 30 дни преди получаването и свършващ 30 дни след получаването на сперма, до датата на изпращането й са свободни от шап, бяс, туберкулоза, бруцелоза, заразна плевропневмония, ензоотична левкоза и антракс.

Чл. 15. (1) Към спермата след окончателното й разреждане или към разредителя може да се добави комбинация от антибиотици с ефикасно действие срещу кампилобактерии, лептоспирии и микоплазми, като ефектът й трябва да бъде равностоен на ефекта от следните разтвори:

1. стрептомицин - 500 IU/мл;

2. пеницилин - 500 IU/мл;

3. линкомицин - 150 †г/мл;

4. спектиномицин - 300 †г/1 мл.

(2) Непосредствено след добавянето на антибиотиците спермата се поставя при температура:

1. за нерези - 15 С за не по-малко от 45 мин.;

2. за говежди и биволски бици - 5 С за не по-малко от 45 мин.

Чл. 16. (1) Спермата, предназначена за търговия, трябва да отговаря на следните условия:

1. преди изпращането й да е съхранявана най-малко 30 дни в одобрени центрове, които отговарят на изискванията, посочени в чл. 2 и 3;

2. да се транспортира в съдове, които са почистени, дезинфекцирани и стерилизирани преди употреба и запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 не се прилагат за прясна сперма.

Глава четвърта

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ТЪРГОВИЯ И ВНОС НА СПЕРМА

ОТ НЕРЕЗИ, ГОВЕЖДИ И БИВОЛСКИ БИЦИ

Раздел I

Ветеринарно-санитарни изисквания при търговия със сперма

Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба допуска сперма за търговия, ако е:

1. получена и обработена в одобрен център за получаване и съхранение на сперма от животни;

2. получена от нерези, чието здравословно състояние отговаря на изискванията на глава трета, раздел II;

3. получена от говежди и биволски бици, чието здравословно състояние отговаря на изискванията на глава трета, раздел III;

4. получена, обработена, съхранявана и транспортирана в съответствие с изискванията на глава втора, раздели I и II и глава трета, раздел IV;

5. придружена по време на транспортирането от центъра до районните експедиционни хранилища от ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване, издадено от държавен или лицензиран ветеринарен лекар.

Раздел III

Ветеринарно-санитарни изисквания при внос на сперма от

нерези, говежди и биволски бици

Чл. 18. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на сперма от страни и центрове за получаване и съхранение на сперма от тези страни, които са включени в списък, изготвен от нея.

(2) При съставяне на списъка по ал. 1 се вземат предвид:

1. състоянието на епизоотичната обстановка по отношение заразните болести по домашните и дивите животни, които се предават чрез спермата;

2. честотата и бързината, с която страната предоставя информация за наличието на болестите по т. 1;

3. нормативната база на страната по отношение борбата и профилактиката със заразните болести по животните;

4. структурата и правомощията на ветеринарната служба на страната;

5. организирането и прилагането на мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;

6. гаранциите, които страната дава по отношение спазването на изискванията на настоящата наредба.

(3) В списъка по ал. 1 могат да бъдат включени само центрове, които:

1. се намират в страна, включена в списъка по ал. 1;

2. отговарят на изискванията на глава II, раздели I и II;

3. са одобрени за износ от държавната ветеринарна служба на страната износител;

4. са под постоянен контрол на ветеринарен лекар, работещ в центъра;

5. са под контрол на официален ветеринарен лекар на страната износител, който им извършва проверки най-малко два пъти в годината.

Чл. 19. Спермата трябва да е получена от животни, които непосредствено преди събирането й са били на територията на страната износител в продължение най-малко на:

1. три месеца за нерези;

2. шест месеца за говежди и биволски бици.

Чл. 20. Националната ветеринарномедицинска служба не разрешава внос на сперма от страни, включени в списъка по чл. 17, ал. 1, ако спермата не отговаря на изискванията, посочени в чл. 17.

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на сперма, когато тя се придружава от ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, и са спазени изискванията, посочени в чл. 44 от Закона за животновъдството (ДВ, бр. 65 от 2000 г.).

(2) Сертификатът трябва:

1. да е съставен и на български език;

2. да придружава в оригинал пратката до пристигането й по местоназначение;

3. да е изготвен на един лист хартия;

4. да е предназначен за един получател;

5. да е изготвен по образец, одобрен от генералния директор на НВМС.

Чл. 22. (1) Сперма, която се въвежда на митническата територия на Република България, се подлага на проверки и не се разрешава за внос, ако:

1. идва от страна, която не е включена в списъка по чл. 18, ал. 1;

2. идва от център, който не е включен в списъка по чл. 18, ал. 1;

3. идва от страна, от която вносът е забранен;

4. ветеринарният сертификат, който придружава спермата, не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 2.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за пратки от сперма, които подлежат на транзит през територията на Република България.

(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, НВМС:

1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;

2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

(4) Когато спермата не е допусната за внос в страната съгласно ал. 1 и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за прясна сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на изпращача, получателя или техен представител.

Чл. 23. В случай че в страна, включена в списъка по чл. 18, ал. 1, се констатира заразна болест по животните, която може да се пренася чрез сперма, и има опасност от избухване на болестта в Република България, НВМС забранява вноса на сперма от цялата територия или от част от територията на страната износител.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Животни" са мъжките разплодни животни от видовете свине и говеда, вкл. "Bubalus bubalus".

2. "Сперма" e приготвен или разреден еякулат на домашно животно от вида говежди и биволски бици или нерези.

3. "Център за получаване и съхранение на сперма" е официално признато и контролирано предприятие, разположено на територията на една страна, в която се произвежда сперма за изкуствено осеменяване.

4. "Държавен ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на НВМС.

5. "Пратка" е количеството сперма, за което се съставя един сертификат.

6. "Ветеринарен лекар на центъра" е ветеринарният лекар, който отговаря за ежедневното спазване в центъра за съхранение и получаване на сперма на изискванията, посочени в тази наредба.

7. "Одобрена лаборатория" е лаборатория, която е определена от министъра на земеделието и горите да провежда изследванията, посочени в тази наредба.

8. "Събиране" е количеството сперма, взето от донор по всяко време.

9. "Стадо/ферма с нерези, свободни от бруцелоза" е стадо/ферма, които са поставени под контрола на държавен ветеринарен лекар, няма животни, които е доказано, че са болни от бруцелоза, или в случай на подозрение са проведени лабораторни изследвания и едрият рогат добитък, който се намира в стадото/фермата, е доказано, че не е болен от бруцелоза.

10. "Лицензиран ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар на частна практика съгласно чл. 16 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение към чл. 11, т. 3

Шап

Бяс

Туберкулоза

Бруцелоза

Заразна плевропневмония по говедата

Ензоотична левкоза по говедата

Антракс