Малко история

От миналото през днешния ден към бъдещето - знания, приемственост, традиции !

Лозаро-винарско училище - Плевен, 1902 г.

С такава гледна точка в края на 19-ти век, възрожденците насочват вниманието си към земеделието. Стратегическата им задача е била промяна в мисленето и в отношението на хората към земята - като незаменимо средство за производство и добруване. Най-будните за времето си българи, образовани в престижни европейски колежи и университети, се завръщат в родината с намерението да реализират наученото на родна земя. Всяка инициатива е имала широка обществена подкрепа. Небивалата жажда за знания не просто е извикала на живот земеделската наука, а е създала предпоставки за естественото й възникване.

Плод на осъзнатата необходимост от образовани хора са откритите тогава основни и средни земеделски училища, успоредно с това организираните образователни школи и курсове, които създават интелектуалната почва за широко участие на населението в прелома на земеделието.

Агрономически институт - София

Наред с държавността в България се поставят основите и на земеделското образование. До 1900 г. по средноевропейски образец са открити няколко земеделски училища: в Садово, в Плевен, в “Образцов чифлик”, в Кюстендил, Видин, Хасково, Шумен, Добрич и други. С идеята за ограмотяване на населението през 1896 г. е открита и образцовата бубарница във Враца, скоро прераснала в Опитна станция и запазила характера и спецификата си до днес. Към училищата са разкрити и първите земеделски опитни полета, с които се поставя началото на научните изследвания.

Това амбициозно просветителско дело продължава с разкриване на институти и опитни станции. През 1894 г. е разкрит Централен метеорологичен институт, а в 1901 г. - Ветеринарно-бактериологична станция в София. През 1902 г. е създадена Първата земеделска опитна станция в Садово. Същата година е открита Опитната станция в Плевен, а през 1905 г - Опитната станция - “Образцов чифлик” край Русе, през 1906 – Станцията по птицевъдство, а през 1910 г. - Централният изпитателен институт в София.

След 1912 г. с решение на Министерството на земеделието и държавните имоти се разкриват опитни станции и институти за някои стратегически важни за страната култури като: по розата в Казанлък, по тютюна в Джебел, Дупница, Рила и Неврокоп. През 1924 г. е приет закон за земеделските опитни институти, който катализира необратим процес на разширяване на земеделската наука. Между 1920-1930 година са създадени нови научни институти, като: Институт за защита на растенията (1926 г), Институт по изкуствено осеменяване и развъдни болести в София, редица комплексни опитни станции,като: Кнежа - 1924 г., Карнобат, Чирпан, Павликени – 1925 г., Сливен – 1927 г., по овощарство – в Дряново, в Кюстендил –1929 г., същата година се открива ОС по тютюна в Кърджали, а по зеленчуковите култури в Пловдив – 1930 г. и други.

През 1923 и 1925 г. с допълнение на приетите през 1911 г. - Закон за подобряване на скотовъдството и през 1892г. - Закон за коневъдството, започва работа за подобряване на породния състав в домашното животновъдство. Създадени са специални заводи и депа за добитъци – “Кабиюк” - в 1883г, ”Клементина” – край Плевен – 1890 г., “Кая-бурун” край Ямбол – 1899 г., край Пловдив – 1887 г., край Стара Загора – 1899 г.Построени са опитни краварници в Самоков – 1907 г., в Смолян – 1928 г., опитни свинарници в Кнежа – 1929 г. До 1930 г. са поставени темелите на основните звена на земеделската наука и за години напред е трасиран пътят й.

проф. Иван Иванов	агроном Константин Малков	проф. Желю Ганчев

Основите на земеделската наука са поставени от Константин Малков и последователите му. Принос в развитието й имат и проф. Янаки Моллов, акад. Иван Странски, проф. Иван Иванов и други. Родолюбиви българи белязали епоха в развитието на аграрната наука и завещали опита и любовта към земята на поколенията.

Откритите към Софийския университет през 1921 г., Агрономически, а през 1924 г. - Ветеринарно-медицински факултети отварят нова страница в развитието на земеделската наука, защото за години напред те играят и ролята на значими научноизследователски центрове.

акад. Дончо Костов	акад. Георги Хлебаров	акад. Иван Странски

На 1 февруари 1947 г. Великото Народно Събрание с нов закон възлага на БАН общото ръководство на научната дейност в страната, при предвидено подпомагане на земеделската наука. Същата година са създадени: Институт по приложна биология с ръководител – акад. Дончо Костов, Институт по микробиология с ръководител - акад.Ст. Добрев, Институт по растениевъдство с ръководител - акад. Христо Даскалов, Почвен институт с ръководител - акад. Иван Странски, Институт по животновъдство с ръководител - акад. Георги Хлебаров. През 1948 г. са създадени институтите: по експериментална ветеринарна медицина с ръководител - акад. К.Иванов и по обща биология и антропология с ръководител - акад. Методи Попов. През 1952 г. е разкрит Институт по механизация и електрификация на селското стопанство - София, и Институт по селскостопански култури в Генерал Тошево.

През 1953 г с Разпореждане на МС № 940 (Обн. Известия на Президиума на НС, бр.54, 07.07 същата година) е одобрен Правилник за научноизследователските институти при ведомствата, поставящ и земеделската наука в методично отношение при условията на БАН. Внедряването на постиженията на науката става задача номер едно. За тази цел са разкрити нови комплексни опитни станции.

Естествен завършък на този неспирен възход в развитието на земеделската наука е създадената с ПМС № 169 от 28 август 1961 г. Академия на селскостопанските науки (АСН), с пръв председател акад. Титко Черноколев. С указ № 4 от 6 януари 1962 г. в състава на АСН са включени няколко отделени от БАН института, централни, районни, комплекси опитни станции и станции с опитни полета - общо над 60 поделения на територията на цялата страна, създадени съобразно почвено-климатичните и екологични различия и преобладаващите култури.

Създадени са оптимални условия за изследователска дейност и възможности българската земеделска наука да поеме полагащото й се място в развитието на отрасъла и да се впише достойно в световните анали. В последната четвърт на миналия век са разкрити и нови авангардни научни направления. През 1984 г. е създадена Централна лаборатория по молекулярна генетика и генетична биотехнология” (генно инженерство), днес трансформирана в АгроБиоИнститут. Отделената през 1986 година от Института по месопромишленост Централна проблемна лаборатория по лиофилизация и криобилогия, създадена години по-рано, прераства в Институт по криобиология и хранителни технологии и други.

Много и разностранни са приносите на аграрната наука за развитието на земеделието в страната. Много са имената на известните учени аграрници. Най-показателни са постиженията в областта на селекцията. Новите сортове и хибриди гарантират не само високи добиви, но заедно с внедрените технологии за отглеждането им стоят в основата на прелома в производството. Ще посочим най-значимите от тях: При доматите хетерозисните сортове, създадени между 1949 и 1950-година, известният “10 х Бизон” и “10 х Руджерс”, са неизменно в производството - 20-25 години. При пипера – “Пазарджишката капия”, създадена през 1939 г. е още в производството. Ненадминати до днес са създадените от акад. Павел Попов и акад. Христо Даскалов около 1940 г. сортове пипер, между които: “Ратунд зелен 1071”, “Калинков 800/7”, “Сиврия 600”, “Куртовска капия 1619” и др. Те са основа на това производство не само в Пловдивския регион. Над 30 години се отглеждат и създадените от Евтим Веселинов, Стоян Христов, Атанас Ковачев, Харутюм Мануелян и Еленко Еленков сортове “Бяла капия –1”, “Златен медал 7”, “Букетен”, “Софияска капия”. Няма по-добри патладжани от създаданите от акад. Павел Попов сортове “Български 12” и “Български 12 х Деликатес”. Има още много сортове от зеленчуковите култури, които се отглеждат повече от четиридесет години.

Институт по лозарство и винарство - Плевен

Високите добиви при пшеницата са също резултат от внедряване на българските сортове. Селекционираните в ИЗС”Образцов чифлик” – Русе пшеници на база индивидуалния отбор - № 7, № 14 и № 16, а чрез кръстосване и първия хибриден пшеничен сорт № 159, близо тридесет години са осигурявали прехраната ни. ИРГР Садово има ненадминати по качеството на брашното си и до днес сортове пшеници. Създаденият през 30-те години на миналия век в ИЦ-Кнежа сорт пшеница № 301 е основа на производството повече от три десетилетия. През шейсетте години истински бум бележат сортовете на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево. До 1940 г. в страната са се отглеждали местни популации и само чуждестранни сортове ечемик. От 1950 до 1961 г. е утвърден първият български сорт ечемик – “София”. Разработените от института в Карнобат сортове - № 1241, 196, 347 и “София-3” близо 20 години заедно с чуждестранни сортове са в основата на производството на ечемик. След 1985 г. българските сортове заемат над 90 % от площите на тази култура. Това са само част от приносите на аграрната наука. Много и значими са приносите на земеделската наука в областта на технологиите и не би могло да се изброят всички. И от малкото казано става разбираемо, че българското земеделие няма бъдеще без земеделската наука. Те са две части на едно цяло.

За повече от Един век, в земеделската наука са извършвани множество структурни промени, но живата връзка между науката и производството се е съхранявала. Периодите в развитието й са противоречиви, но приносите й са значими и винаги тази научна общност е запазвала своята ведомствена принадлежност. И днес тя е незаменимото интелектуално богатство на отрасъла. Аграрната наука е динамично развиващ се жив организъм и се отплаща съответно на грижите, които се полагат за нея. Тази наука има своя специфика, резултатно, доказано и достойно минало, осмислено и престижно настояще и безспорно бъдеще. Научните институти са огнища на знанието, съхраняват трудовете на световно известни български земеделски учени, поддържат добрата традиция, проправят пътя на новите практики и на световния опит в земеделието, при гарантирано съхранение на интелектуалната мощ, живата сила – кадровия потенциал и възпроизводството на самата наука. Те са фокусът, в който се срещат и обединяват интересите на производители и изследователи, мястото от което тръгват новостите към практиката.