Европейска Селскостопанска Конвенция

Бъдещето на селските райони на разширена Европа

Европейската Селскостопанска Конвенция (ЕСК) е платформа на гражданското общество предлагаща решения за европейското земеделие и перспективите за развитие на селските райони в разширена Европа, която позволява политиците и министрите, заедно с организациите на гражданското общество (неправителствени организации, съюзи на фермерите, организации на потребителите, експерти в земеделието и развитието на селските райони и индивидуални граждани) да се съберат на форум и да дискутират нашето общо бъдеще. Ние целим да осигурим препоръки за Конвенцията за бъдещето на Европа и до Европейската Комисия относно Средносрочният Преглед на Общата Селскостопанска Политика.

Този креативен и иновативен подход, включва принос чрез интернет приноси от регионалните работни групи и индивидуални лица от цяла Европа, включително новите страни членки. На 6 и 7 юни 2002 г., се състоя публична кръгла маса на преговори в Европейският Парламент, с участието на гражданското общество, Г-н Валери Жискар д’Естен и министри на земеделието от Европа.

Европейската Селскостопанска Конвенция е под патронажа на Председателят и Вице-председателят на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейският Парламент, Г-н Джозеф Даул и Вилхем-Фредерих Графе Барингдорф, и имаше възторжената подкрепа на Председателят на Европейската Конвенция за бъдещето на Европа, Г-н Жискар д’Естен.

Този документ осигурява препоръки за Конвенцията за бъдещето на Европа. Той не трябва да бъде разглеждан като затворен документ. Той предлага една провокативна първа серия на препоръки за широк и дългосрочен замисъл, издигайки се над непосредствената политика на деня и все пак прямо разглеждайки някои от главните дилеми на разширяваща се и променяща се Европа. Документа е структуриран да отрази този широк замисъл. Той стартира с излагане на визията за бъдещето на Европа и за ролята, която селските райони и земеделието могат да играят в бъдеща Европа.

ЕСК е непрекъснат процес, бихме искали да поканим членовете на Европейската конвенция за бъдещето на Европа да дадат тяхната обратна връзка по този документ и отворят един позитивен диалог.

Скъпи членове на Конвенцията, моля позволете ни да Ви чуем.

Европейската Селскостопанска Конвенция

+32 (0)2 28 43412, +32 (0)2 28 43362

www.agriCulturalconvention.org

Иванка Славова - Координатор на работната група за Югоизточна Европа(България,Словения, Румъния) за подготовка на Европейската Селскостопанска Конвенция.

ivankaslavova@mzp.government.bg

тел.985-11-406

Последващият документ е разделен на пет главни подхода:

А. ДОГОВОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

В. ИНТЕГРИРАН И ТЕРИТОРИАЛЕН ПОДХОД КЪМ РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

С. БЪДЕЩАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА И ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПОЛИТИКА

D. ПРОЦЕСЪТ НА РАЗШИРЯВАНЕ

Е. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Подчертаните части представляват препоръките към Конвенцията за бъдещето на Европа. Текстът в италик представя областите на течащата дискусия.

А) ДОГОВОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

1. Визия: Европейската Конвенция за бъдещето на Европа (от тук нататък наричана “Конвенцията”) може и трябва да се заеме с дългосрочния преглед на бъдещето на Европа и на Европейският Съюз. Тя трябва изрази това какво Европа трябва да бъде след 20 годишен период, когато Съюзът обхване голяма част от географският континент. Нейните препоръки за институциите инструментите на бъдещият Европейски Съюз трябва да бъдат силно водени от тази визия, и не главно от непосредствените занимания/грижи пред които се изправя Съюза днес.

2. Многофункционална роля: Европейският Договор трябва да бъде преразгледан за да се вземе предвид променящата се роля на Европейското земеделие и гори за да се включи целта за устойчиво развитие на селските райони. Съществуващият фокус върху нарастване на земеделската продукция трябва да бъде заменен от система, която дава възможност на земеделските производители да генерират достатъчни доходи от постоянни добиви, докато продължават да подобряват качеството на храната и на другите продукти и услуги. Европейският Съюз на бъдещето трябва да защитава публичните стоки и услуги, които земеделието осигурява в допълнение към производството на храни.

3. Нови права: Европейската Харта за основните права на човека трябва да включва правото на всички граждани до достъп на здравословна храна, до прозрачна информация относно нейното производство и сигурност и правото да се произвежда и консумира храна свободна от генетично модифицирани организми. Нещо повече, тя трябва да включва правото на здравословна околна среда и чиста вода, и правото на този който доставя и поддържа тези публични стоки на подходящо възнаграждение. 

4. Сила за мир, справедливост и стабилност: ЕС трябва да бъде авторитет за мир, равнопоставеност, сигурност и справедливост по целия свят. Той трябва да бъде Европа базирана на солидарността и кохезията, способна да разреши неравенствата между различните хора и региони, които ще съществуват в разширяващият се Съюз. Той също така трябва да прилага тези принципи в неговите  връзки с останалия свят, целейки прогресивното намаляване на неравенствата между континентите и страните, с практическо внимание към бедните в развиващите се страни. До сега, Европейският Съюз трябва да предложи Договор за Устойчиво Развитие, в който да заложи неговите глобални отговорности за гражданите в един разширен Съюз и за неговите партньори в много-полюсен свят. Той трябва да заложи измерими, прозрачни, смислени и ефективни индикатори, които да посрещнат основните изисквания за дългосрочно екологично, социално-културно и икономическо развитие. ЕС трябва да осигури, че икономическите разходи за отговаряне на тези амбиции са посрещнати.

5. Имиграция: ЕС ще продължи да бъде дестинация за имигранти, много от които ще работят в земеделският сектор. ЕС трябва да признае своята отговорност да подкрепи развиващите се страни по произход да засилят демокрацията, да създадат честни търговски връзки и да предотвратят или поправят екологичната деградация.

6. Роля на много-функционалното земеделие: Земеделието трябва да бъде възприемано като ключов сектор за благосъстоянието на селските хора и общности, за веригите на добавена стойност нагоре и надолу на земеделието. Договорът за Устойчиво Развитие трябва специално да акцентира на важността на европейските селски райони и новата роля на много-функционалното земеделие в осигуряването на наличност, безопасност и качество на всички храни произведени в Европа.   

7. Овластяване на гражданите: Отдавна създадените традиции на демокрация в Европа, придружени с гордостта на индивидуалните нации и етнически групи, сочи към Европа в която инициативата е свързана силно с гражданите, отколкото главно с правителствата или с между-правителствените институции. Предизвикателството е да се реализира предприемачеството и енергията на хората на местно ниво да поемат контрол над техните собствени съдби. Затова, Европейската Харта за основните права на човека трябва да включва правото само-определяне на общностите, териториите и нациите в Европейската рамка на солидарност и кохезия. Правителствата и Европейският Съюз трябва да предприемат активни мерки да овластят хората; да насърчат демократичното участие; и да подкрепят възникването и дейността на неправителствените организации в селските райони из цяла Европа, особено в бъдещите страни членки. Трябва да бъдат представени инструменти за по-добри комуникации между гражданите и правителствата  за да се избегне прекомерното влияние  на специфичните лобита.

В) ИНТЕГРИРАН И ТЕРИТОРИАЛЕН ПОДХОД КЪМ РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

1. Контекст: Повече от четири пети от територията на Европа и близо половината от нейното население попада в селските райони. Те осигуряват жизнено пространство и поминък за стотици милиони хора, голяма част от храната и други основни ресурси, и пространство за отдих, които трябва да бъдат разглеждани като право за всички европейски граждани. Нещо повече, европейските селски райони осигуряват привлекателност за посетителите.

2. Разнообразни решения за разнообразните райони: Европейските селски райони са много разнообразни с многобройни функции, изискващи решения специфични за всеки район. Развитието на селските райони е интегрирана част от регионалното развитие, вземайки предвид специфичностите на селските райони сравнени с тези на градовете и градските агломерати. Затова има нужда от интегриран и териториален подход към планирането и управлението на тези райони.

3. Териториален подход: Териториалното управление означава политическото признаване на определени територии, в които местните идентичности се превръщат в сили за местното развитие в глобализираната световна икономика. Териториалното управление трябва произведе нова генерация на интегрирани териториални планове и програми на селска Европа, извличайки опита от последните години и използвайки съответните институционални, законови и финансови инструменти. Общата Политика за Развитие на селските райони, по-широка от ОСП, но обхващаща ОСП, трябва да бъде интегрирана част на логична много-степенна рамка на “териториално управление”, оформена от принципа на субсидиарността и солидарността. Конвенцията трябва да разгледа дали отделна, но изчерпателна политика за селските райони е нужна, не само като част от ОСП, но като нова област на политика.

4. Хоризонтално и вертикално партньорство: Плановете и програмите трябва да поставят силен акцент върху хоризонталното и вертикалното партньорство между националните и провинциални правителства и местните власти; и върху местното партньорство между публичният, частният и доброволният сектори, опирайки се на опита на инициативата Лидер. На териториалното партньорство трябва да бъде дадена необходимата легитимност, признание и средства да планира, прилага и управлява устойчивото развитие на селските райони. Регионалното разпределение на финансови средства трябва да бъде радикално преразгледано на базата на нова типология на селските райони и пропорционална система на съ-финансиране според гъстотата на населението, социално-икономическата ситуация и специфичните особености или нужди, включително ниските нива на население.

5. Иновативни мрежи изграждащи човешкият и социален капитал: Плановете и програмите трябва да улесняват иновативните решения подкрепени от подходящи проучвателни дейности и компетентна мрежа в и между селските райони. Инициативите “отдолу-нагоре” участието във вземането на решения трябва да бъде насърчено  и подкрепено чрез съответните “отгоре-надолу” структури и дейности. Трябва да бъде признато новото партньорство като средство на постигане обновяване на институциите, както и подкрепа и включване на гражданите. Специално внимание трябва да бъде дадено на засилване на местните публични инфраструктури; да се развие  предприемачеството и обмен на най-добрите практики; и да се даде възможност на младите хора да комбинират техните собствени бъдещи перспективи с тези на района в който те са отрасли.

6.Засилване на селско-градските връзки: Селските райони трябва да бъдат разглеждани като “райони на познание”, чиито актьори са систематично подкрепяни да увеличават човешкият капитал на познание и опит. Бъдещата селска Европа трябва да бъде Европа на мрежа и сътрудничество. Програмите за развитие на селските райони трябва да помогнат да се засилят връзките между селските райони във и извън ЕС; да се засили стратегическата роля на селските градове; да се създадат съзидателни връзки с градските центрове и метрополисните райони; и да се засилят връзките между градските райони  и заобикалящите ги селски райони. Трябва да бъде насърчено междурегионалното сътрудничество между образователните институции (и между местните или регионални органи). Нови информационни и комуникационни технологии трябва да бъдат използвани за да улеснят такива “мрежи на изграждане на капацитет”.

С) БЪДЕЩАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА И ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПОЛИТИКА (ОСРСРП)

1. Променящият се ландшафт: Земеделието и горите са били и ще продължат да бъдат фундаментални за оформянето на разнообразните идентичности, култури и традиции на Европа. Но земеделието и горите претърпяха радикална промяна в отговор на евтината енергия на твърди горива, модерните технологии, глобалната търговия, и напоследък публичното безпокойство относно качеството на храните, човешкото здраве, хуманно отношение към животните, културното и природно наследство и възстановителната стойност на селските ландшафти. Европа се нуждае от земеделие и гори в двойната роля като съхрани миналото и като лаборатория за бъдещето: те трябва да бъдат разглеждани като – буквално – “първичният” сектор който води по пътя към устойчиво развитие в Европа.

2. Икономическа, социална и екологична стабилност: Бъдещата Обща Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика (ОСРСРП) трябва да бъде изцяло ориентирана към принципите на устойчиво развитие. Тя трябва да осигурява жизнеспособност на земеделското производство и заетост в Европа, и бъдещите перспективи на младите земеделски производители; защита на екологичните ресурси като почва, вода и биоразнообразието; осигуряване на здравословна храна; осигуряване на хуманно отношение към животните. Трябва да бъде прилаган принципа на “замърсителят плаща”; насърчаване на местните икономики и малки инфраструктури; засилване на стойностните вериги и регионални дистрибуционни канали; защита на просперитета на селските общности и градове; уважение на културните идентичности и цялост на хората и обслужване на техните икономически, социални, културни и екологични нужди.

3. Условия и публични услуги: Условията на публичната помощ за земеделието трябва да бъдат използвани за да се осигури, че земеделските практики чрез самите тях произвеждат позитивни външни екологични, социални и културни ефекти, като спестяват публични разходи. В хоризонталните наредби, равностойната модулация и съответните инструменти трябва да бъдат опростени и подсилени, за да се засили устойчивото земеделие в първият стълб. Където земеделските производители произвеждат допълнителни публични стоки, те трябва да бъдат възнаграждавани. Създаването и поддържането на работни места трябва да бъде взето предвид като главен критерий за подпомагане

4. Преглед на инструментите за развитие: Налице е силна причина за радикален преглед на всички главни инструменти сега използвани за да се насърчи социалното и икономическо развитие – ОСП и ФЕОГА, и Структурните фондове, ЕСФ (Европейски Социален Фонд) и Социалният и Регионален Фонд за Развитие. Може би е правилно да се направи ясно разграничение между елементите на земеделието и развитието на селските райони, сега свързани в ОСП; да се преодолее разделението между наредбите за развитие на селските райони и Фондовете за Социално и Регионално Развитие; и да се създадат инструменти, които по-директно отразяват съществената нужда за териториалност и интеграция от гледна точка на прехвърляне, докато се посрещнат пре-разпределените цели на кохезията. Съгласно принципът на кохезията, нова типология на селските райони трябва да бъде внедрена с различни степени на съ-финансиране от общността  в зависимост от населението, нивата на доходи и икономическото развитие на териториите, игнорирайки настоящата класификация на регионите в или извън цел 1.  Политиките за развитие на земеделието и селските райони трябва да бъдат тясно свързани с екологичните политики.

5. Качествени критерии: Инструментите на ОСРСРП трябва да осигуряват подходящо и отговорно ниво на качествена продукция на храна, и продължаващо подобряване на качеството и на хигиената. Тези качествени критерии трябва да са в хармония с редицата структури на европейските земеделски стопанства и предприятия, вместо да се прехвърлят общи стандарти от големите предприятия към фамилните ферми и бизнеси. Системата за регулиране не трябва да спира продължаването на традиционните местни занаяти, използването на разнообразието на културни растения и домашни животни. Патентната система не  трябва да взема връх над правата на местните хора и асоциации да отглеждат, да репродуцират и да търгуват тези – в повечето случаи застрашени – разновидности и сортове.

6. Честни връзки с развиващите се страни: Клаузите в ОСРСРП трябва да бъдат в съответствие европейските задължения към развиващите се страни. ЕС трябва да спре субсидирането на експорта на европейка храна – често под вътрешните изисквания за качество – за развиващите се страни. Той трябва да спре да изнася пестициди и други токсични материали, които не отговарят на стандартите на Съюза; и той трябва да задължи разположените в Европа корпорации да спазват европейските стандарти навсякъде където оперират. Той трябва да признае нуждата на фермерите в развиващите се страни да намерят пазари за техните продукти и да печелят от справедливи цени, и трябва да работи в Световната Търговска Организация за да убеди другите развити нации да приемат същата гледна точка.

7. “Реални” цени, които покриват всички производствени разходи могат да бъдат въведени заедно с управление на предлагането за да се избегне свръхпроизводството и недостигът, и бариери на вноса с важното изключение на слаборазвити страни нуждаещи се от преференциален достъп до наши пазари, за да се избегне внос под цени на нашите собствени производствени разходи.

8. Биологически и социални изследвания: Европейските изследвания в биотехнологиите и генетиката трябва да вървят в крачка с тези на другите нации, но трябва да  прилага новите прозрения и познания съгласно високо етичните стандарти и принципи на устойчивото развитие. Това не означава чисто отбранителна позиция: те трябва да станат предвестник в отговорното управление на световният интелект. Нужни са също така ефективни изследвания в развитието на селските райони и променящата се роля на земеделските производители.

9. Съвместно вземане на решения: Европейският Парламент Трябва да има правото на съвместно вземане на решения и задължение за одобряване на бюджетирането. Националните и регионални Парламенти трябва да бъдат включени в изработването и правенето на ОСРСРП оперативна на ОСРСРП в страните членки. Всички актьори на един разширен ЕС имат правото да участват процеса на вземане на решения за бъдещата ОСРСРП.

10. Икономическа справедливост и разнообразие: За земеделието за да продължи да поддържа околната среда, местните културни и селски общности, то трябва да бъде икономически устойчиво. Прекомерната консолидация в секторите на предлагането и купуването на храни (свързана със “стратегически съюзи” и правата върху интелектуалната собственост) подкопава икономическата жизненост на стопанствата. Политиката на търговия и конкуренция на ЕС трябва да развие разнообразна мрежа за предлагащите и купуващите за селскостопанският сектор, в противен случай хората ще продължават да бъдат измествани от земята. Страните извън ЕС с по-ниски регулативни тежести във връзка с околната среда, състоянието на животните и социалното благосъстояние, представляват нелоялна конкуренция. Извън нивото, което се отпуска в областта, нараства нуждата за публична субсидия за поддържане на селските общности.

D) ПРОЦЕСЪТ НА РАЗШИРЯВАНЕ

1. Неотложността на разширяването и готовността за промяна: Разширяването на ЕС е важен и неотложен въпрос за ЕС и новите страни членки. Новите страни значително ще обогатят биоразнообразието на ЕС, и ще донесе уникални пейзажи и културни стойности. Те ще донесат динамичен човешки капитал с огромна предприемчивост. Това ще подпомогне засилването на икономическият потенциал и устойчивият растеж, и създаването на работни места в целият ЕС. Поради тяхната неотдавнашна история през последните 10-12 години те проведоха радикални институционални реформи, които отнеха много десетилетия да бъдат изпълнени на запад. Тези нации ще донесат нова култура на промяна, която ще улесни необходимите реформи в ЕС. Пълното членство в ЕС за тези страни ще подкрепи продължаването на неотдавна проведените реформи и осигуряването на стабилност и просперитет в целият регион.

2. Нов Европейски Съюз: Предстоящото приемане на нови страни членки е важен етап в големият политически проект на достигане на цял континент обединен в мир. Европа на бъдещето ще бъде разнообразна и много-културна. Тя трябва да взема предвид редицата стремежи и нужди на хората, общностите и нациите, а също така и техните справедливи права за достъп до елементарни ресурси, да осигури тяхното индивидуално ниво на осъществяване, да изразяват  свободно техните културни стойности и да участват в демократичните институции и в процеса на вземане на решения. Нарасналата мобилност в Европа, и между Европа и останалият свят, продължава да трансформира демографските структури и да предизвиква институционалните и политически капацитети на страните членки да интегрират етническите, културни и религиозни малцинства. Налице е голяма отговорност в подпомагането на европейските хора да се научат да станат познати с непознатите.

3. Равнопоставеност и партньорство: Връзките между настоящите страни членки на Съюзът и страните кандидатки трябва да бъдат на основата на равнопоставеност и партньорство като в едно голямо предприятие. Те трябва да получават еднакво отношение с това към съществуващите страни членки, свързано с процеса на вземане на решения и с осигуряването на политики и системи за финансова подкрепа, от момента на влизане или на формална поетапна база в рамките на много малко години от присъединяването.

4. Нови предизвикателства: Новите страни членки носят не само човешки и природен капитал, който е необходим за поддържане на развитието в ЕС, но също така и някои традиционни проблеми на страните в преход от централизирано планиране към пазарна икономика. Тези проблеми, такива като бедността, недостатъчната инфраструктура, трудният достъп до финансов капитал, неясни права на собствеността върху земята, недостиг на модерни управленски умения, неразвита политическа култура и неправителствен сектор, са особено очевидни в селските райони. За да се разрешат тези проблеми, има неотложна нужда да се развият иновативни и интегрирани подходи и приспособяването им към местните обстоятелства. Подходът “отдолу-нагоре” при процеса на вземане на решения трябва да бъде специфично засилен чрез съответните иновативни “отгоре-надолу” политики. Това е голямо предизвикателство за ЕС и новите страни членки, но също така и шанс да се развият модели на политики, които могат да бъдат приложими извън ЕС, особено в развиващите се страни.

5. Уникална възможност да се развият нови системи: Европейският Съюз трябва осъзнае уникалната възможност, представена от разширяването, да посрещне надеждите и амбициите на милиони европейци и да се изпробват нови системи за подкрепа. Тези системи трябва да интегрират разбиранията на земеделският сектор, развитието на селските райони, защитата на околната среда и опазването на ландшафта. Новите страни членки се нуждаят от прозрачна, надеждна и гъвкава система на подкрепа, вместо наследяване на планиращи, програмиращи и финансиращи структури, които дори настоящите страни членки желаят да модифицират поради техните несъвместимости и прекомерна сложност.

6. Много-функционалност: Новите страни членки се нуждаят от Обща Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика базирана на многофункционалността отколкото на интензивното земеделие. Те се нуждаят от добре планирано обучение за земеделските производители и хората в селските райони, подобряване на инфраструктурата и развиване на ефективни финансови услуги, включително микро-кредитиране за малките ферми и бизнеси. Законодателството на общността (acquis communautarire) не трябва да бъде разглеждано като препятствие, а по-скоро като индикативен набор от стандарти, които те могат прогресивно да достигат или адаптират преди и след присъединяването към Съюза. Трябва да им бъде оказана активна подкрепа не само да достигнат законодателството на общността, но също така да се подготвят за влизане в постоянните програми на ЕС. Особено, трябва да им бъде предложена подкрепа за програми паралелни на Наредбите за развитие на селските райони, и на Лидер-тип Инициативите.

7. Действие, прозрачност и ефективност: Конвенцията трябва да отговори как да се смени акцента върху действието, бързото извършване на бизнеса, прозрачност и ефективност. Главната грижа на Европейската Комисия е финансовото отчитане и строгият одит, което причинява незадоволително отлагане в изпълнението на програмите, и колебание да се поеме инициатива и да се позволи инициатива на други.

Е) ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

1. ЕС трябва да прави по-малко, но по-добре: Отличното управление най-лесно се разпростира когато стартира на високо ниво. Конвенцията, когато разглежда бъдещата институционална форма на Съюза, трябва да взема предвид, че той съществува в полза на гражданите на Европа и трябва да бъде леснодостъпен и кохерентен за тях. Дълбокото преструктуриране водещо до по-добра хоризонтална интеграция на главните дирекции ще бъде стъпка към прилагането на принципите формулирани в Бялата Книга на Европейската Комисия по европейско управление. То ще доведе до по-ефективно осигуряване на политики, и до по-кохерентен имидж за останалият свят.

2. Политика на координация и кохерентност: ЕС трябва да бъде на преден план на ефективната интеграция на секторните политики в своята собствена администрация. ОСП трябва да бъде интегрирана хоризонтално с другите европейски политики, които засягат селскостопанският сектор (регионална, заетост, околна среда, енергия, транспорт, конкуренция, защита на потребителите и развитие). Акцента в ЕС трябва да се смени към настояване за прозрачност в декларирането от производителите на естеството на техните продукти, така че потребителите да могат сами да преценят какво да купят.

3. Подобряване на управлението на ОСП: Общата организация на пазара се разви в комплексна система на механизми и наредби за контрол на пазара. Налице е сериозна причина за преглед на секторният подход за организация на пазара и ролята на ЕС в областта на наредбите свързани с, например с хигиенните и други стандарти в земеделието и хранително-преработвателната промишленост. Съществуващото законодателство в земеделието трябва да бъде прегледано и за да се отстранят излишните и остарели правила. FEDER модел на годишно управление на счетоводството за програмите за развитие на селските райони трябва да бъде заменено от друга много-годишна система на управление.

4. Прозрачност и отчетност: Един разширен Европейски Съюз от 27 или повече страни се нуждае от ясни и прозрачни структури за вземане на решения и процеси на управление. Решенията, които се вземат по ОСП трябва да вземат предвид всички различни заинтересовани страни. Конвенцията трябва да даде ясна визия за това кой вид задачи трябва да бъдат извършвани на европейско ниво, и какво (от перспективата на гражданите или на предприемачеството) може по-добре да бъде достигнато на национално, регионално или местно ниво. С изпълнението на децентрализирано управление, повече Европейски институции и агенции трябва да бъдат разположени в различните части на Съюза. Новите страни членки трябва да станат домакини на институциите на ЕС колкото се може по-скоро след формалното приемане.

5. Нужда за споделени правила: В дългосрочен план, осигуряването на политически рамки за териториалното програмиране на ниво ЕС ще доведе единствено до успешни резултати в регионите, ако целият ред на териториални (Европейско, национално, регионално, местно) нива са взаимно свързани и координирани от подобни, прости, прозрачни, но гъвкави правила. Формирането на тези рамки трябва да въплъти духът на европейският проект за интеграция, тъй като той представлява повече от административни процедури. Естеството на процеса на развитие е комплексно и институциите за развитие на селските райони е нужно да бъдат осигурени с достатъчна гъвкавост за да го подпомогнат.

6. Мрежи и партньорства: Европейският Съюз трябва да се стреми да насърчи възникването и жизнеността на множество мрежи на солидарността, на културният обмен и споделянето на компетентност. Повече компетенции трябва да бъдат поверени на местните и регионални публично-частни партньорства за преговаряне и разрешаване на проблемите в и между териториите. На тези партньорства трябва да бъдат давани ресурси да участват активно в транс-регионални и транснационални мрежи, вдъхновени от обща цел за научаване от и един с друг. Неправителствените организации трябва да играят съществена роля в тези партньорства и мрежи.

7. Принципите на сътрудничество: териториалното сътрудничество в широка Европа и в други части на света трябва да бъде базирано на принципите на солидарността, партньорството и честната конкуренция. Това сътрудничество трябва да става по по-директен, децентрализиран начин, внимателно насърчен и подкрепен от европейските институции.

8. Международни задължения: Европа трябва да се стреми да достигне широко споделяни подходи и гледни точки по отношение на международните преговори и световните споразумения засягащи глобални въпроси като екология, разпределение на богатствата, равнопоставеност  и възможности на половете, нови модели за развитие и ролята на глобалните, многостранни институции. ЕС трябва, в посоката на преговорите на СТО, да се застъпва за интегриран подход към развитието на селските райони като световна необходимост, и да се застъпва за равни социални права за гражданите в развиващите се страни.

9. Продължаване на иновативният диалог: Широкото участие и живата дискусия преди и след Селскостопанската Конвенция трябва да вдъхнови европейските власти да подкрепят, чрез Интернет и периодични срещи, продължение на форума на диалога по стратегическите въпроси на Общата Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика. Трябва да бъде намерен баланс между разбиранията на отделни интереси и участието на представители на широката общност на фермери, хора от селските райони и европейски граждани и потребители. Европейските институции трябва да улеснят потока от съответна информация в посоки, от горе надолу и странично, по този начин създавайки нова култура на диалога.

10. Съвместно вземане на решения: На Европейският Парламент трябва да бъде дадена власт за съвместно вземане на решения по въпроси свързани с формулирането и бюджетирането на Общата Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика в разширена Европа.